Фредерик Пол - Гейтуей II

— Всички функции в режим на очакване, освен тази, — разпореди той. — Незабавно да ми се извърши биологичен анализ.

— Много добре — отговори веднага тя, — мистър Хертер. — Отново за момент настъпи тишина, докато апаратът в санитарния възел направи с изхвърленото от Петер онова, което бе в неговите възможности. — Имате хранително отравяне — докладва Вера, — …мистър Хертер.

— Така! Това вече ми е известно. Какво трябва да се направи?

Мълчание, докато мъничкият й мозък разглеждаше проблема.

— Ако можеш да прибавиш вода към системата, ферментацията и рециклирането ще се извършват по-добре — отвърна тя, — …мистър Хертер. Поне сто литра. Настъпили са значителни загуби, причинени от по-голямото изпарение при повишеното свободно пространство, както и поради изнасянето на материал от останалата част на групата. Моята препоръка е да попълниш недостигащата вода колкото се може по-бързо.

— Но тази вода не става дори и за прасета!

— Проблем представляват разтворените частички — призна тя. — Ето защо препоръчвам поне половината от добавената вода най-напред да бъде дестилирана. Системата трябва да може да се справи с останалите разтворени частици… мистър Хертер.

— Боже Господи! Трябва да построя дестилатор от нищо, а също и да стана водоносец? А какво ще кажеш за друг подвижен биоанализатор, така че това да не се повтори?

Вера подреди въпросите, после отговори:

— Да, мисля, че е правилно — съгласи се тя. — Ако желаеш, ще ти приготвя монтажни чертежи. Също… мистър Хертер, може би желаеш да разбереш как по-добре да използваш храната „ЧОН“ в диетата си, след като престанеш да изпитваш остри неблагоприятни реакции от нея.

— С изключение, разбира се, на факта, че има вкус на храна за кучета — изръмжа той. — Добре. Веднага изготви монтажни чертежи. На хартия, с използуване на наличните материали, нали разбираш?

— Да… мистър Хертер. — Компютърът замълча за известно време, за да може да провери наличните материали и компоненти и да обмисли връзките, които трябваше да се направят. За интелекта на Вера това беше доста трудна задача. Петер наля чаша вода и си изплакна устата, после навъсен разгъна един от най-малко отблъскващите пакети с „ЧОН“-таблетки и нерешително захапа едно крайче. Докато очакваше да види дали отново ще го повърне, изведнъж осъзна факта, че може да умре тук и то самотен. Дори нямаше възможността — която винаги смяташе за гарантирана — да захвърли всичко и да се върне самичък на Земята… не, никаква възможност, ако най-напред не сипеше вода, както бе казала Вера и осигуреше всичко останало. И въпреки това с всеки ден съблазънта растеше… Разбира се, това означаваше да изостави дъщерите и зет си.

Но дали те щяха да се завърнат някога? Ами ако онова грубо момче завъртеше друг ключ, а не онзи, който трябва, или пък им се свършеше горивото? Или се случеше нещо друго. Да предположим, казано накратко, че щяха да умрат? Трябваше ли тогава да ги чака, докато и той самият умреше? И какво щеше да спечели човечеството, ако той загине тук и се наложи всичко да започне отново с друг екипаж… а самият той, Шварце Петер, да остане без награда, без слава и власт, в края на живота си?

Или… тази мисъл го порази… може би има друга възможност? Този проклет Завод за храна е настроен така, че да продължава курса си. Какво би станало, ако успее да разгадае контролното му табло и да го пренасочи? Какво би станало, ако може да разбере как да промени посоката, в която се движи и да го закара на Земята, и то не за години, а веднага, за часове? Разбира се, това ще обрече на гибел семейството му. Пък може и да не е така! Може би те ще се върнат, ако въобще сторят това, на Завода за храна, независимо къде се намира той. Дори на орбита около Земята! И как чудесно и отведнъж това би решило проблемите на всички…

Той хвърли остатъка от пакета в санитарното кошче, за да бъде използван заедно с другите органични отпадъци. Du bist verruckt, Peter 20 20 „Ти си луд, Петер!“ (нем.) (Бел.прев.) ! сгълча се той. Недостатъкът в тази мечта не можеше да се пренебрегне: отчаяно беше търсил да открие начина за управление на Завода за храна, но не бе успял да го открие.

Щракането на принтера го върна към действителността. Той взе листата от машината и за момент се намръщи над тях. Толкова много работа! Най-малко двайсет часа! И не просто време, а толкова много физически труд! Ще трябваше да излиза в откритото пространство, за да вземе тръбите от подпорите, които поддържаха предавателя, да ги отреже, а после да ги завари и да направи от тях спирала за кондензаторната част на дестилатора! Усети, че бе започнал да трепери. Едва успя навреме да стигне до санитарния възел.