Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

— Те вече са будни, сър!

— Отлично. Прати още двама подслушващи, кажи им да проверят около пост дванадесети. Опитай се да пресметнеш къде точно ще изскочат Дървениците. И сетне застани далеч от това място. Разбираш ли ме?

— Чувам ви, сър — учтиво казах аз, — но не ви разбирам.

Той въздъхна.

— Момче, косите ми ще побелеят от теб. Виж какво, синко, ние искаме те да излязат навън. Колкото повече, толкова по-добре. Ти не разполагаш с нужната огнева мощ, за да ги спреш, освен ако не затрупаш входа на тунела им, когато изпълзят до повърхността. Само че не бива да го правиш! Ако изскочат навън с все сила, дори един полк не ще може да ги удържи. Нашият генерал знае това; ето защо той се е разположил с цяла тежко въоръжена бригада на орбита и очаква появата им. От теб се иска да обозначиш предполагаемото място на техния пробив, да се изтеглиш назад и да го държиш под наблюдение. Ако имаш повече късмет, главният пробив да се извърши в твоята зона, данните от твоето разузнаване ще бъдат предадени на самия връх на командната пирамида. Така че остани си с късмета, но се постарай и да останеш жив! Ясно ли е?

— Да, сър. Да установя мястото на пробива. Да се изтегля и да избегна контакта с тях. Да наблюдавам и да докладвам.

Привиках подслушватели девети и десети от средния парцел на „Булеварда на Дървениците“ и ги насочих към Истър 9, отдясно и отляво, като им наредих да спират на всяка половин миля и да се ослушват за „пържсени яйца“. В същото време снех пост дванадесети и го пратих в посока на нашия тил. Отдалечавайки се, те трябваше да докладват как затихва звукът.

Междувременно моят сержант прегрупираше взвода. Всички, освен дванадесетте души, които подслушваха повърхността на почвата, бяха прехвърлени в предната зона между селището на Дървениците и кратера. Тъй като ни бе заповядано да не нападаме по собствена инициатива, ние и двамата се притеснявахме от перспективата взводът да остане разгърнат с твърде широк обхват на действие и хората да не могат да си оказват взаимна подкрепа. Така че той ги пренареди в една компактна линия, дълга пет мили, като постави отделението на Брамби отляво, най-близо до колонията на Дървениците. Сега хората ми бяха разположени на разстояние, по-малко от триста ярда един от друг. За тях това означаваше да застанат, кажи-речи, рамо до рамо. Сержантът остави девет души на подслушвателните станции на такова разстояние от левия и десния фланг, на което можеше да им се окаже евентуална помощ в случай на опасност. Само аз и тримата подслушватели, които работеха заедно с мен, бяхме извън обхвата на бързата военна взаимопомощ.

Казах на Бейон от Росомахите и на Дьо Кампо от Ловците на глави, че вече не патрулирам и им обясних защо, после рапортувах за нашето прегрупиране на капитан Блекстоун.

— Щом така ти е по-удобно… — изръмжа одобрително той. — Откри ли някакви признаци, които да подсказват къде ще стане пробивът?

— По всичко изглежда, че центърът му наистина ще бъде около Истър 10, капитане, но е трудно да се определи с абсолютна сигурност. Звуците са твърде силни в една зона с диаметър около три мили — и ми се струва, че въпросната зона продължава да се разширява по периферията. Опитвам се да измеря интензивността на нарастването й по цифровата скала. Смятате ли, че са способни да прокопаят някакъв нов хоризонтален тунел под самата повърхност?

Изглежда въпросът ми го свари неподготвен.

— Възможно е. Надявам се да не си прав. Ние искаме те да изскочат навън.

Той направи пауза, за да помисли и сетне добави:

— Уведоми ме, ако центърът на шумовете се премести другаде. Бъди предпазлив.

— Да, сър. Капитане…

— Какво има?

— Казахте ни да не ги нападаме, след като осъществят пробива. Няма ли да предприемем нещо? Нима ще си останем само зрители?

Той отложи отговора си за петнадесет или двадесет секунди и аз предположих, че се консултираше с някой от големите началници. Най-сетне каза:

— Мистър Рико, вие няма да атакувате около или близо до Истър 10. Но в останалите квадрати ви разрешавам да ловувате.

— Да, сър! — Бях щастлив. — Ще подгоним Дървениците.

— Джони! — прекъсна ме той. — Ако разбера, че преследваш медали вместо Дървеници, лошо ти се пише!

— Капитане — обидих се аз, — какво общо имат тук медалите? На мен ми стигат и Дървениците.

— Хубаво! Престани тогава да ме безпокоиш.

Повиках своя взводен сержант, обясних му новите ограничения, при които щяхме да работим, казах му да сведе информацията за тях до всички и да се увери, че костюмът на всеки от хората ми е зареден с опреснен въздух и че енергийното им захранване е в изправност.