Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

Доложих за всичко на Блеки. Когато започнах да му обяснявам къде са разположени тунелите на Дървениците съгласно координатите, той ме сряза:

— Майор Ландри ми изпрати факсимилно копие. Дай ми само „адресите“ на твоите подслушвателни постове!

Което и сторих.

— Не е толкова зле, момчето ми — каза той. — Но не и това, което би ми се искало да бъде. Поставил си повече „уши“ над картографираните им тунели, отколкото е нужно. Разположи последователно четири пункта над онзи скоростен път на Дървениците, установи и четири около града им. Така ще ти останат още четирима души с подслушвателна техника. Изпрати един в триъгълника, образуван от десния край на твоя тил и основния тунел; другите трима разстави на една по-голяма площ от другата страна на тунела.

— Да, сър — казах аз и добавих: — Капитане, можем ли да се уповаваме на тази карта?

— Какво те безпокои?

— Ами… Това ми прилича повече на някаква магия. На черна магия.

— Виж какво, синко, току-що получих едно специално съобщение от Небесния маршал за теб. Той настоява да ти предам лично, че трябва да приемеш картата като официално утвърден документ… и че той самият на твое място би се безпокоил за всичко друго, само не и за нея, така че можеш да посветиш цялото си време на взвода. Разбра ли ме?

— Да, капитане.

— И не забравяй, че Дървениците могат да прокопават подземни проходи неимоверно бързо, така че предай на подслушвателните постове да обърнат особено внимание на околностите на тунела. Всеки шум, който е по-силен от пърхането на пеперуда, трябва да бъде докладван от тези четири външни поста, без значение от какво естество е.

— Да, сър.

— Ти някога слушал ли си как рият те?

— Не ми се е случвало, сър.

— Звукът напомня шум от пържене на яйца. Задръж патрулните обходи. Остави един човек при кратера. Отпрати половината от отряда да поспи два часа. Останалите да не се разсейват и да дебнат внимателно.

— Да, сър.

— Бойните инженери може да се върнат, а може да дойдат и някои други. В плана настъпиха изменения. Една сапьорна рота ще взриви и ще затрупа главния тунел на мястото, където той се доближава до повърхността — или откъм левия ти фланг, или отзад в територията на Ловците на глави. В това време втора инженерна рота ще стори същото там, където този тунел се разклонява в района на Първи полк, на около тридесет мили откъм твоята дясна страна. Когато го запушим, една част от главната им улица заедно с най-голямото подземно поселение ще се окажат откъснати от останалите. Ще проведем операции от този вид и на други места. По-нататък ще реагираме съгласно ситуацията. Или Дървениците ще излязат на повърхността и ние ще спечелим битката, или те ще се спотаят долу, а ние ще се спуснем при тях и тогава ще трябва да преодоляваме съпротивата им сектор по сектор.

— Разбирам.

Не бях сигурен, че наистина го разбирах, но поне си изясних собствената си роля: трябваше да преподредя своите подслушвателни постове и да изпратя половината от взвода си да подремне. И после — на лов за Дървеници. На повърхността, ако имаме късмет. Или под земята, ако се наложи.

— Нека твоите момчетата влязат във връзка със сапьорската рота, когато тя пристигне и да й помогнат при необходимост.

— Добре, капитане — съгласих се с искрено задоволство. Бойните инженери са почти толкова свястна военна част, колкото пехотата; истинско удоволствие е да си с тях. Ако се случи някое внезапно нападение, те често вземат участие в схватката. Бият се може би не така вещо като нас, но храбро. Или пък продължават работата си, без дори да вдигнат глави, докато битката се развихря край тях. Те имат едно неофициално, твърде цинично и много древно мото: „Първо изкопаваме дупките, после лягаме в тях“, което допълва официалното им верую: „Можем да се справим!“. И двете изразяват съвсем буквални истини.

— Действай по въпроса, синко.

Дванадесетте подслушвателни поста означаваха, че можех да поставя само по половин разчет на всеки пост — ефрейтор или войник на ефрейторска длъжност, плюс трима редови; после трябваше да позволя на двама от всяка група, състояща се от четири души, да поспят, докато другите двама подслушват. Прегрупирането отне не повече от десет минути, след като веднъж вече бях разработил детайлите на плана и бях дал наставления на сержантите. Предупредих ги да си отварят очите за евентуална поява на инженерната рота. Веднага след като всички отделения докладваха, че подслушвателните им постове вече оперират, аз включих на общия честотен канал: