Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

Радарът може да вижда по-далеч от окото, разбира се, но няма неговата разделителна способност и, за съжаление, не можехме да разчитаме само на него.

В допълнение към това трябва да прибавя, че ние не се осмелявахме да използваме никакви други оръжия освен с избирателен и малък радиус на действие — прекалено много от нашите колеги бяха разпилени във всички посоки около нас. Ако някоя Дървеница изпълзеше навън, сигурно бе, че не много далеч зад нея щеше да има капсулен рейнджър. Едва ли би могъл да я поразиш с по-мощно военно средство, без да засегнеш някого от своите. Това рязко ограничава избора на оръжия, с които можеш да си послужиш. В тази операция само офицерите и взводните сержанти бяха снабдени с ракети, но ние не очаквахме те да ги използват. Ако някоя ракета не успее да открие своята цел веднага, тя има неприятния навик да продължи да търси, докато не открие нещо подходящо… и тогава престава да различава приятеля от врага; електронният мозък на малките ракети слабо се отличава от кокошия.

Бих бил щастлив, ако можех да разменя тази територия, патрулирана от хилядите МП около нас, за една обикновена атака с моя взвод, в която щях да зная разположението на хората си и всичко останало щеше да бъде вражеска цел.

Но нямаше никакво време за вайкане. Аз продължавах да се движа стремително към своята стратегическа цел — кратера, като наблюдавах междувременно почвата под краката си и се опитвах да следя измененията на радарната картина. Не забелязах никакви дупки на Дървеници, но прескочих над едно пресъхнало корито на река, почти цял каньон, който можеше да приюти немалко от тях. Не спрях да го разгледам по-обстойно, просто дадох координатите му на моя взводен сержант и му казах да изпрати някои да го провери.

Кратерът се оказа дори по-голям, отколкото си го представях.

„Страж“ би се загубил в него. Пуснах моя гайгеров брояч на работен режим и изчетох данните върху измервателната скала. Облъчването му беше твърде нездравословно дори и за човек в екипировка. Засякох неговата ширина и дълбочина, после поскитах наоколо и се опитах да открия някакви отвори, които да водят под земята.

Не намерих такива, но попаднах на измервателните прибори, оставени в кратера и настроени от близкостоящите взводове на Пети и Първи полк. По предложение на лейтенант Дьо Кампо от Ловците на Глави, които се намираха отляво, аз разделих циферблата на сектори, които оставих под опеката на всеки един от трите взвода. Отпратих войника, изпълняващ длъжността ефрейтор, при Наиди, както и половината му група (включително и новобранците), после информирах сержанта и батальонния, че съм ги върнал обратно при взвода.

— Капитане — казах на Блеки, — ние не долавяме никакви вибрации в почвата. Ще сляза на дъното и ще проверя за дупки. Данните на приборите показват, че няма да получа твърде голяма доза облъчване, ако…

— Младежо, стой настрани от този кратер.

— Но, капитане, аз исках да кажа само, че…

— Млъкни! Нищо полезно няма да узнаеш там. Остани отвън.

— Да, сър.

Следващите девет часа бяха безкрайно отегчителни. Бяха ни подготвили за непрекъснат четиридесетчасов десант (две завъртания на планетата П около нейното слънце) с помощта на принудителен сън, хипнотична подготовка и въвеждане на специални хранителни вещества в кръвта. Скафандрите ни бяха оборудвани отвътре така, че да обезпечат всичките ни лични нужди. Те не бяха предназначени за толкова дълготрайно действие, но всеки от нас имаше система за допълнително енергоснабдяване и за кислородно презареждане. И все пак еднообразното патрулиране е потискащо и неизбежно снижава бдителността.

Направих всичко, което ми дойде наум, за да разнообразя престоя ни. Наредих на Куна и Брамби да застъпят последователно като патрулни сержанти (по този начин оставих за себе си и за взводния сержант възможността да обикаляме), разпоредих се никой от обходите да не се повтаря по един и същ маршрут, така че на всекиго поотделно да се пада инспектирането на терен, който да е нов за него. Съществуват безброй теоретични модели, по които можеш да претърсваш една територия (особено ако постоянно комбинираш състава на групите). Освен това се допитах до моя взводен сержант и обявих премии за онзи, който пръв открие дупка, за първата унищожена Дървеница и т.н. — все уловки за шарани от новобранския лагер, но да останеш бдителен, означава да останеш жив, така че си струваше да се опита всичко, за да се поддържа активността на хората.