Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

Стратегията бе проста и, предполагам, логична… ако можехме да си позволим загубите. Нека Дървениците изпълзят отгоре. Ще ги посрещнем и избием на повърхността. Нека ги оставим да се приближат. Да не бомбардираме дупките им, да не ги обгазяваме — нека сами излязат безпрепятствено навън. След известно време — ден, два, седмица — когато установят, че ние наистина ги превишаваме по сила, те ще спрат да излизат. Планиращият щаб беше изчислил (не ме питайте как!), че Дървениците ще изразходят от 70 до 90 процента от своите бойци, преди да прекратят съпротивата си на повърхността и едва тогава ще се откажат от намерението си да ни изтласкат.

После щяхме да започнем „да съдираме кожата“ на планетата, прониквайки все по-надолу в недрата й, убивайки по пътя си оцелелите бойци, стараейки се да заловим някоя „царска особа“ жива. Ние вече знаехме как изглежда кастата на аристократите; бяхме виждали нейни мъртви представители на фотографии и знаехме, че те не могат да бягат. Веднага правеше впечатление, че имаха лошо функциониращи декоративни краченца, прикачени към подпухнали тела, основното в които беше усложнената им нервна система. Нито един човек не бе виждал истинска царица, но Корпусът за биологична война бе изготвил приблизителни скици на предполагаемия им външен вид — противни чудовища, по-големи от кон, но с почти неподвижни тела.

Наред с „мозъците“ и цариците там трябваше да има представители и на други „височайши“ касти. Но както и да е — иди да насърчиш техните бойци да излязат и да умрат, после иди, че залови нещо живо, но не войни или работници.

Един необходим и доста добър план, но само на хартия. Този план ми съобщаваше, че разполагам с една територия от 17 х 40 мили, които навярно бяха надупчени като решето от дупки на Дървеници. Трябваха ми координатите на всяка от тях.

Ако имаше прекалено много дупки… е, добре, аз бих могъл инцидентно да разора няколко, като ги засипя с бомби и да накарам момчетата да се концентрират върху наблюдението на останалите. Един редник в обикновен скафандър може да покрие много голям парцел от общата площ, ако му се наложи да се сражава, но е в състояние да наблюдава съсредоточено само един обект в точно определен момент; той не е свръхчовек.

И така, аз се втурнах няколко мили напред, като зовях взводния командир на Херувимите, разнообразявах издирванията си с повиквания на „които и да е“ офицер от Херувимите и им подавах моя разпознавателен сигнал (пи-пип-пи-пи), а накрая изпращах и позивни до „Страж“, но така и не получавах никакъв отговор, въпреки цялата си активност… Мъртва тишина. Най-сетне шефът си направи труда да ми се обади:

— Момче, ти проглуши цялата Галактика! Прекрати тоя шум и превключи на общата съобщителна честота.

Започнах да му обяснявам ситуацията, но Блеки ми нареди да се откажа от опитите да открия командира на Херувимите в Квадрат Блек 1. Там нямало никои от офицерите. Е, можело и да е останал жив някой от сержантския състав, но командната верига била прекъсната.

Съгласно учебника някой непременно трябваше да попълни тяхното място — при положение, че бяха пропаднали твърде много звена от веригата.

Капитан Чанг се беше впуснал в акцията заедно с трима от своите офицери; досега бяха открили само един от тях (моят бивш съученик Ейб Моис) и Блеки се мъчеше да разбере от него какво е положението. Ейб не се оказа особено ценен източник на информация. Когато се включих към техния разговор на съобщителната честота и се представих, Ейб реши, че аз съм неговият батальонен командир и задъхвайки се, подхвана един почти сърцераздирателно подробен доклад, при което ни засипа с безполезни подробности.

Блеки го прекъсна и ми заповяда да продължа да действам, като изхождам от конкретната обстановка.

— Забрави за плана. Ситауцията е такава, каквато я виждаш, така че разходи се наоколо и се огледай още.

— Добре, шефе! — аз се стрелнах с максимална бързина към най-отдалечения край, в който се намираше ключовата позиция, със закотвен към нея радиомаяк и след първия отскок отново превключих честотите с рязко движение на главата си:

— Сержант! Какво става със сигналния фар?

— Няма къде да го поставим, сър. Там сега има един съвсем пресен кратер в мащаб шест единици.

Подсвирнах. Кратер с такъв размер би могъл да погълне цял кораб. Един от капаните, които Дървениците използваха срещу нас, бяха наземните мини. (Те почти никога не прибягваха до ракети, изстрелваха ги по изключение само от корабите си в космоса.) Ако си близо до мястото на взрива, земният удар ще те достигне; ако се намираш във въздуха, когато някоя от тях избухне, ударната вълна може да повреди жироскопите ти и да извади костюма ти от строя.