Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

Слабост или сила, Дървениците не я притежават; нямаше никакъв изглед да заменим техни воини срещу наши.

Но в колективната полиархия на мравешките съобщества някои касти са ценени по-високо от останалите и в това бе надеждата на военните ни психолози. Ако успеехме да заловим някой от „мозъците“ на Дървениците жив и невредим, ние бихме имали шанс за една удачна размяна.

Да предположим, че хванем някоя царица!

Каква ли е разменната стойност на една царица? Цял полк пехотинци? Никой не знаеше, но Бойният план ни нареждаше на всяка цена да пленим „царски особи“, „мозъци“ или „царици“, като се залагаше на това, че бихме могли да ги разменим впоследствие за човешки същества.

Във връзка с операция „Царска особа“ се налагаше да разработим нови методи — как да слизаме в дупките, как да принуждаваме Дървениците сами да излизат изпод земята, как да ги побеждаваме с конвенционално оръжие, без да прибягваме до тоталното им унищожение. В двубоите на повърхността десантчиците ни превъзхождаха войните на Дървениците; кораб срещу кораб нашата Флота бе по-добра от тяхната. Досега обаче ние не бяхме извадили късмет при опитите си да проникнем навътре в техните тунели.

Ако не успеехме да разменим пленници на равни начала, тогава все пак трябваше: а) да спечелим войната; б) да направим това по начин, който да ни даде възможност да спасим своите хора или в) имаше и такъв вариант, колкото и неприемлив да беше — да погинем и да загубим всичко. Планета П беше на практика пробен тест, чрез който да определим как бихме могли да достигнем врага под земята.

Инструкциите бяха прочетени на всеки десантчик и бяха повторени дословно по време на хипнотичната подготовка. Макар всички да знаехме, че операция „Царска особа“ си поставя за основна цел евентуалното спасение на нашите колеги, ние бяхме информирани също така, че на планета П няма човешки пленници тя никога не е била атакувана от хората. Така че нямаше причина да се престараваме с неистовата надежда, че можем лично да спасим някого и да бъдем наградени с медал за тази заслуга. Това бе само поредният лов на Дървеници, съпровождан с огромна концентрация на военна сила и с използване на нови способи за водене на бой. Ние трябваше да прочистим тази планета като лукова глава — люспа по люспа, докато не се уверим, че всички Дървеници са били изровени от дупките им.

Флотата вече беше покрила с огън и жупел островите и неокупираната част от континента, пребръщайки ги в пързалка от радиоактивно стъкло; можехме да се заемем с Дървениците, без да се притесняваме за своя тил. Флотата поддържаше и един широкообхватен постоянен патрул на орбита в подстъпите към планетата. Бойните кораби ни охраняваха и ескортираха транспортните средства, а флотското разузнаване държеше под наблюдение повърхността, за да бъдем сигурни, че Дървениците няма да се появят зад гърба ни, независимо от прикритието.

Съгласно Бойния план разпорежданията за „Черната гвардия“ на Блеки бяха свързани с поддръжката на Главната мисия, когато това бъде наредено отгоре или когато е налице такава възможност. И още — с установяване на контакт между нас и съседната рота в завоюваната територия, със защитата на бойни единици от други корпуси около нас — и с премахването на всички Дървеници, които покажеха противните си глави от дупките.

Приземихме се леко и удобно, както никога досега. Кацнахме, без някой да ни окаже каквато и да било съпротива. Аз изведох взвода си навън, бягайки в тръс, на предела на възможностите на енергийното снаряжение. Блеки ни изпревари и отскочи с пълна мощност напред, за да се срещне с ротния командир, когото трябваше да смени, да се запознае с положението и да прецени размерите на терена, който щяхме да покрием. Той подскачаше стремително към хоризонта подобно на подплашен заек.

Заповядах на Куна да изпрати разузнавачите от своето първо отделение, за да заемат позиция по краищата на района, в който трябваше да организираме патрул и наредих на взводния си сержант да отиде на левия фланг, за да установи връзка с Пети полк. Ние — Трети полк — трябваше да заемем участък, дълъг триста мили и широк осемдесет; моят дял от него беше един триъгълник, с четиридесет мили дължина и седемдесет ширина. Росомахите се намираха зад нас, взводът на лейтенант Хорошен се падаше отдясно, а зад него беше Рижавия с момчетата си.

Нашият Първи полк вече беше помогнал на един от полковете на разположената пред нас V дивизия, като му осигури сигурно прикритие, наричано „тухлена стена“ на военен жаргон. „Напред“ и „в тила“, „дясен“ и „ляв фланг“ бяха абстрактни понятия от ориентацията, осъществявана по сигнали чрез уредите за определяне на местоположението, каквито имаше в оборудването на всяка команда, за да следва с тяхна помощ общата схема на Бойния план. Ние нямахме истинска фронтова линия, имаше обаче едно пространство, което трябваше да обхванем; единствената битка, разразила се до този момент, се водеше на няколкостотин мили от нас, откъм нашата условна дясна страна и тила.