Лари Нивън - Пръстенов свят

— Глупаво дете! Не кой да е, а ти ме убеждаваше, че вашите кораби се движат по-бързо от нашите.

— Така е — каза Луис. — Движат се по-бързо от светлината.

— Можеше да ми разкажеш и по-хубава приказка — засмя се тя. — Това е теоретически невъзможно.

— Сигурно ползваме различни теории.

Стори му се, че тя се смути. Беше се научил да улавя реакциите й по неволните движения на мускулите, а не по безизразното й лице.

— Скуката е опасно нещо в един кораб, когато той пътува с години между два различни свята — каза тя. — Развлеченията трябва да бъдат много и разнообразни. За да бъдеш корабна блудница, са необходими обширни познания по медицина на духа и тялото, плюс опит от любенето с много мъже, плюс умението на изтънчен събеседник. Трябва да знаем и как функционира корабът, за да не причиним неволно някаква злополука. Трябва да сме здрави. Гилдията изисква освен това умение да свирим поне на един музикален инструмент.

Луис зина от удивление. Прил се засмя мелодично и започна да го докосва на едно място, на друго място…

Интеркомът работеше чудесно, макар слушалките му да бяха проектирани по-скоро за човешки, отколкото за кзинтски уши. Луис се научи да мисли бързо и да оказва пълноценна помощ на бога на войната. Все пак, понякога правеше грешки и в същото време разбираше, че скоростта на „Невъзможния“ е по-голяма от тази, с която се разпространяват новините из пръстеновия свят. Така че всеки контакт за туземците беше пръв.

Изминаха месеци.

Теренът започна да се издига и да става все по-пустинен. Божия юмрук също ставаше все по-голям. Луис бе изпаднал в плен на еднообразието и все по-бавно съобразяваше какво точно се случва около него.

Веднъж, посред бял ден, отиде при Прил.

— Има нещо, което според мен е редно да знаеш. Известно ли ти е какво представляват индукционните токове?

Тя поклати глава.

— Много слаби токове, които при допир с мозъка могат да предизвикат усещане за болка или за удоволствие — обясни той. — На този принцип функционира таспът.

Разясненията му отнеха около двадесет минути.

— Знаех, че той притежава машина — отвърна Прил. — Защо трябваше да ми я описваш?

— Защото вече напускаме цивилизования свят. По пътя към нашия кораб няма да срещнем много градове и въобще места, откъдето можем да си набавяме храна. Исках да знаеш какво представлява таспът, преди да вземеш решение.

— Какво трябва да решавам?

— Дали ще останеш в следващото селище. Или ще пожелаеш да ни придружиш до „Лъжецът“ и оттам да се върнеш с „Невъзможния“. На „Лъжецът“ можем да ти осигурим храна.

— На борда му ще се намери място и за мен — каза тя уверено.

— Разбира се. Но…

— Омръзна ми от диваци. Искам да се върна при цивилизацията.

— За теб може да се окаже трудно да усвоиш нашите привички. Например, би трябвало да си пуснеш коса като моята. — Луис бе отрязал плитката си и косата му бе израснала дълга и гъста. — Ще трябва да носиш перука.

Прил се усмихна.

— Все ще се приспособя — рече тя и внезапно се засмя. — А и ти би ли се отправил към дома си без мен? Оранжевият ти приятел не може да бъде заместител на жена.

— Този довод безспорно е убедителен.

— Мога да бъда от полза на вашия свят, Луис. Мъжете ви не разбират много от секс.

Той предпочете да пропусне това изречение покрай ушите си.

Земята изсъхна и въздухът сякаш изтъня. Плодовете свършиха, намаляха запасите от месо. Летяха над все по-извисяващия се скат на Божия юмрук, над пустиня, по-голяма от повърхността на Земята.

Вятърът свиреше около всички ръбове и изпъкналости на „Невъзможния“. Бяха се оказали право в посока на въртенето към огромната планина. Дъгата сияеше, синя и релефна. Звездите бяха спрели да примигват.

Говорителя погледна през огромния прозорец.

— Луис, можеш ли оттук да определиш в коя посока е граничният слой на галактиката.

— Защо ти е? Нали знаем къде се намираме?

— Направи го, все пак.

Луис разпозна някои звезди и разкривените съзвездия, които бе наблюдавал през месеците, прекарани под тукашното небе.

— Мисля, че е ей там. Непосредствено зад дъгата.

— Както и предполагах. Граничният слой на Галактиката лежи на една плоскост с пръстеновия свят.

— Знам това.

— Нали си спомняш, Луис, че материалът, от който е направена основата на пръстеновия свят, е непроницаем за неутриното? По всяка вероятност, той е непроницаем и за други субатомни частици. — Кзинтът очевидно биеше нанякъде.