Лари Нивън - Пръстенов свят

Когато нишката се изопнеше, несъмнено щеше да среже нещо. С помощта на жълтата боя Луис се бе опитал да предугади пътя й така, че тя да не повреди никоя жизнено важна система. Боята обаче имаше и друго предназначение — щеше да ги предпазва от допир до самата нишка, освен ако някой не пожелаеше да се лиши от пръстите си или от нещо друго.

Луис излезе от шлюза, изчака Говорителя да го последва и затвори външната врата.

— Затова ли дойдохме? — попита кзинтът.

— След малко ще ти кажа — отвърна Луис. Мина по дължината на творението на „Дженеръл продактс“, взе накрайника с две ръце и леко дръпна нишката. Тя се опъна.

След това започна да тегли с все сила. Нишката не помръдна. Вратата на въздушния шлюз я бе защипала здраво.

— Жалко, че няма начин да направим по-сериозна проба. Не бях сигурен дали вратата на шлюза е достатъчно добре уплътнена, за да защипе жицата. Не бях сигурен дали няма да среже материала, от който е направен корпусът на „Дженеръл продактс“. И сега не съм съвсем сигурен. Да, Говорителю, за това дойдохме.

— А сега какво ще правим?

— Първо ще отворим вратата на шлюза. Сетне ще позволим на нишката да преминава свободно през „Лъжецът“, докато ние върнем накрайника на борда на „Невъзможния“ и го закрепим отново на мястото му.

Направиха и едното, и другото. Нишката, която бе свързвала засенчващите плоскости, се виеше, невидима за тях, някъде в посока към звездите. „Невъзможния“ я бе влачил хиляди мили, защото нямаше как тя да бъде натоварена на борда на летящото здание. Може би краят й се губеше нейде в града под „Небесата“, там, където бе образувала кълбо, подобно на димен облак, съдържащо навярно милиони мили от нея.

Сега вече преминаваше през двойния въздушен шлюз на „Лъжецът“, излизаше от неговия корпус през люка за кабелите и свършваше при накрайника, залепен върху долната част на летящата сграда.

— Дотук се оправихме — каза Луис. — Сега ще ни трябва и помощта на Прил. Тандж да го вземе, забравих! Тя не разполага със скафандър.

— Със скафандър?

— Ще се отправим с „Невъзможния“ нагоре по склона на Божия юмрук. Сградата обаче не е херметизирана. Прил ще трябва да остане тук.

— Нагоре по склона на Божия юмрук? Луис, велосипедът няма достатъчно мощност, за да вземе на буксир „Лъжецът“ по този стръмен скат. Ако те разбирам добре, предлагаш двигателят да бъде натоварен допълнително с масата на кораба.

— Не, не. Не искам да влачим „Лъжецът“ на буксир. Ще теглим единствено черната нишка. Би трябвало през цялото време да преминава свободно, докато не кажа на Прил да затвори вратите на въздушния шлюз.

Говорещия с животни се замисли.

— Това сигурно ще сработи, Луис. Ако се окаже, че велосипедът на кукловода няма необходимата мощност, винаги можем да изрежем още части от сградата, за да я олекотим. Защо, обаче? Какво очакваш да откриеш на върха на планината?

— Бих могъл да ти го кажа с една дума, но ти ще ми се изсмееш в лицето. Говорителю, кълна ти се, че ако съм сгрешил, никога няма да разбереш в какво точно — отвърна Луис Ву.

„Ще трябва да обясня на Прил какво да направи — помисли си. — И да запечатам кабелния люк на «Лъжецът» с пластмаса. Това няма да попречи на нишката да се приплъзва, ако съществува такава възможност, но почти напълно ще херметизира «Лъжецът».“

„Невъзможния“ не беше космически кораб. Двигателят на сградата бе от електромагнитен тип и качествата му се определяха от взаимодействието с материала, от който бе изградена основата на пръстеновия свят. Наклонът на ската ставаше все по-стръмен. „Невъзможния“, теглен от велосипеда на Несус, започна да се накланя и да се приплъзва надолу.

Говорещия с животни обаче бе открил решение и на този проблем.

Той и Луис бяха нахлузили космическите си скафандри още преди началото на пътешествието. Луис смучеше бульон през тръбичка и си спомняше с носталгия за пържолите, изпечени с помощта на лазерното си фенерче. Говорителя също смучеше — само че възстановена кръв — и си мислеше за свои си работи.

Кухненското помещение определено не им трябваше. Изрязаха го и стабилността на сградата се увеличи.

Срязаха и модулите на климатичната инсталация, както и полицейското оборудване. Генераторите, които бяха повредили велосипедите им, последваха кухнята едва след като Луис и кзинтът се увериха, че те нямат отношение към повдигащите двигатели. Изрязаха и няколко стени. Други оставиха за заслон от слънчевите лъчи.