Лари Нивън - Пръстенов свят

На следващия ден „Невъзможния“ пресече една дълга и права бразда, причинена от метеорит. Завиха в посока, обратна на въртенето, и се насочиха право към Божия юмрук.

Планината сякаш се бе уголемила, без да изглежда по-близка. Превишаваща по размери астероид и с конусообразна форма, тя наподобяваше купол със заснежен връх, увеличен до невероятни размери. Кошмарът продължаваше, тъй като Божия юмрук не спираше да расте.

— Не мога да разбера това — каза Прил. Беше озадачена и разтревожена. — Подобна геологична формация не ми е известна. С каква цел е била построена? По краищата на пръстена също има такива високи планини. Но те са не само красиви, а и с практическа полза: задържат въздуха.

— Точно това си помислих — каза Луис Ву и не добави нищо повече.

В същия ден забелязаха малка стъклена бутилка в края на браздата, която следваха.

„Лъжецът“ бе там, където го бяха оставили. Лежеше на гръб върху повърхност, лишена от триене. Луис не побърза да обяви празника. Все още не си бяха у дома.

Прил спря „Невъзможния“ по такъв начин, че той да може да слезе от приземната рампа. Откри системи, чрез които двете врати на въздушния шлюз се отварят едновременно. Така или иначе, много въздух изчезна със свистене, докато внасяха тялото на Несус. Без кукловода не можеха да намалят налягането в кабината, а той, ако се съдеше по външността му, бе мъртъв.

Успяха да го вмъкнат в автоматичния лечител — ковчег с форма на кукловод, който изглеждаше да е направен по мярка за Несус, а на вид бе доста масивен. Кукловодите — хирурзи и инженери — навярно го бяха конструирали така, че да може да възстанови пациента при всякакви възможни наранявания. Дали обаче бяха предвидили възможността този пациент да бъде обезглавен?

Оказа се, че бяха. В ковчега имаше две глави и още две, комплектувани с шии, и въобще достатъчно други органи и части на тялото, с които можеха да се сглобят няколко кукловоди. Луис реши, че сигурно са произвели резервните части, като са клонирали клетки от самия Несус — изразът на главите му се стори познат…

Прил се изкачи на кораба и тутакси падна по очи. Луис отдавна не бе виждал създание с толкова изненадан поглед. Не се бе сетил да й разкаже нищо за индуцираната гравитация. Когато се изправи, на лицето й вече не бе изписано изумление, но стойката й бе красноречива. Не каза нищо.

Луис прекъсна настъпилата гробовна тишина с внезапен крясък.

— Веднага кафе! — извика той. — И топла вода!

Нахълта в стаята, която бе споделял с Тила Браун.

След малко подаде главата си навън и отново извика:

— Прил!

Прил се отзова.

Кафето не й хареса. Каза на Луис, че трябва да е ненормален, щом е в състояние да пие тази горчива течност.

Душът обаче й се понрави, особено след като Луис й обясни как да регулира крановете.

Спалните плоскости направо я подлудиха.

Говорещия с животни отбеляза завръщането под родната стряха по друг начин. На Луис не му бе известно какво точно има кзинтът в каютата си. Знаеше обаче, че в момента буквално се съдира от ядене.

— Месо! — ликуващо изрева Говорителя. — Никак не ми беше приятно да се храня със старо месо.

— Това, което поемаш сега, е възстановена храна.

— Да, ама с вкуса на току-що убито животно!

Прил прекара нощта върху един диван в общото помещение. Спалното силово поле й бе харесало, но не за спане. Луис Ву обаче за пръв път от три месеца се наспа както трябва.

Спа десет часа и се събуди с чувството, че е тигър. Под краката му блестеше половината от слънчевия диск.

Завърна се на борда на „Невъзможния“ и с помощта на лазерното фенерче освободи накрайника на звездния кабел. По него останаха полепнали части от пластмасата.

Не се реши да върви изправен. Черната нишка бе прекалено опасна, а повърхността на пръстеновия свят — прекалено хлъзгава. Тръгна на четири крака по лишената от всякакво триене повърхност, влачейки накрайника зад себе си.

Говорителя, застанал до шлюза, мълчаливо го наблюдаваше.

Луис влезе в шлюза с помощта на сгъваемата стълбичка на Прил, мина покрай кзинта и продължи. Говорителя продължаваше да го гледа.

Най-отдалечената точка в корпуса на катастрофиралия кораб бе канал с диаметър на човешко бедро. Оттам бяха минавали кабелните връзки към механизмите в крилото на „Лъжецът“, когато той все още имаше крило. Сега отворът бе закрит с метален люк. Луис го отвори и изхвърли през него накрайника на черната нишка.

След това се зае да отбелязва положението на нишката вътре в звездолета с помощта на колбас от Джинкс, поръчан в корабната кухня. Когато приключи, разположението на невидимата допреди жица бе обозначено с множество петънца от яркожълта боя, преминаващи по протежението на целия кораб.