Лари Нивън: Пръстенов свят

— Точно така. Пръстеновият свят няма защо да се страхува от избухването на граничния слой на Галактиката! Ти кога откри това?

— Току-що. Вече си бях изяснил в каква посока се намира граничният слой.

— Ще има обаче известно разсейване. Не може да няма облъчване, и то сериозно, в близост до ръбовете на пръстена.

— Но Тила Браун, благодарение на късмета си, тогава ще се окаже далеч от излъчването.

— Двадесет хиляди години… — Луис бе смаян.

Как може да се мисли в такива мащаби?

— Болестта и смъртта навсякъде са лош късмет, Луис. Предполагам, че Тила Браун ще живее вечно.

— Всъщност… да. Самата тя обаче едва ли мисли за подобна перспектива. Късметът й стои над всичко и дърпа конците.

От два месеца тялото на Несус, оставено при стайна температура, наподобяваше труп. Но не се разлагаше. Светлинките на автоматичния му лечител продължаваха да светят и от време на време дори променяха конфигурацията си. Това бе единственият признак на живот.

Луис гледаше към Несус, когато една мисъл се роди в главата му.

— Кукловод! — рече той.

— Луис? — обади се Говорителя.

— Чудя се дали кукловодите не са получили това название, защото са се държали като божества спрямо съседните раси. Отнесли са се с хората и с кзинтите като с марионетки. Никой не може да отрече това.

— Късметът на Тила обаче превърна самия Несус в марионетка.

— Всички сме се правили на божества — Луис кимна към Прил, която вече навярно разбираше всяка трета дума от диалога им. — И Прил, и ти, и аз. Как ти харесва тази роля, Говорителю? Като добър или като лош бог се прояви?

— Не знам. Туземците не са моя специалност, макар да съм прахосал много време за изучаването на хората. Както навярно си спомняш, предотвратих цяла една война. Обясних и на двете страни, че ще загубят от нея. Това беше преди три седмици.

— Вярно е. Въпреки че, в интерес на истината, беше моя идея.

— Така беше.

— Сега ще ти се наложи да се въплътиш отново в ролята на бог. Този път пред кзинтите — рече Луис.

— Не те разбирам.

— Несус и останалите кукловоди си поиграха на селекция с нашата и вашата раса. Умишлено създадоха ситуация, при която еволюцията да облагодетелства миролюбивите кзинти. Така ли е?

— Да.

— Какво ще стане, ако Патриаршията научи за това?

— Ще има война — отвърна Говорителя. — Тежко въоръжена кзинтска флотилия ще нападне световете на кукловодите след две години. Може би и човечеството ще се присъедини към нас. Вярвам, че и то не е забравило обидата, нанесена му от кукловодите.

— Така е. А после?

— После листоядите ще изтребят расата ми до крак, като няма да пожалят и най-малките котенца. Луис, не възнамерявам да разказвам нищо на никого за примамките за звездни семена и за селекцията, осъществявана от кукловодите. Мога ли да разчитам, че и ти ще запазиш мълчание?

— Напълно.

— Това ли имаше предвид, когато каза, че ще трябва да изиграя ролята на бог пред моята раса?

— Това и още нещо — отвърна Луис. — Още ли желаеш да откраднеш „Далечният изстрел“?

— Може би — рече кзинтът.

— Няма да успееш — каза Луис. — Но да допуснем, че все пак успееш. Какво ще направиш после?

— Патриаршията ще разполага с квантов хипердвигател.

— А след това?

Прил изглежда схващаше, че разговорът става изключително напрегнат. По вида й можеше да се съди, че е готова да ги разтървава, ако се наложи.

— Много скоро след това бихме имали бойни кораби, способни да изминат светлинна година за минута и четвърт. Ще господстваме над известното пространство и ще можем да поробим всички раси в него.

— А по-нататък?

— Тук всичко приключва. Това е извечната ни амбиция, Луис.

— Не. Вие ще продължите завоеванията. С такъв двигател ще сте в състояние да се отправите във всички посоки и да покорите всяка планета. Ще завладеете повече светове, отколкото можете да задържите, и в крайна сметка сред това изведнъж разраснало се пространство ще се сблъскате с нещо наистина опасно . С флота на кукловодите. С друг пръстенов свят, подобен на този, но в апогея на могъществото си. С някоя друга раса поробители, започващи своята експанзия. С бандерсначи с ръце. С грогове с крака. С кдатлино с пушки.

— Страховити неща описваш.

— Ти вече видя пръстеновия свят. Видя и световете на кукловодите. Сигурно в пространството, което ще достигнете с хипердвигателя, ще могат да се открият и други такива светове.

Кзинтът мълчеше.

— Не бързай — каза му Луис. — Обмисли всичко добре. Така или иначе, няма да можеш да завземеш „Далечният изстрел“. Ще избиеш всички ни, ако се опиташ да го направиш.