Лари Нивън - Пръстенов свят

Датчиците върху подвижната кухня започнаха да присветват сами. Няколко секунди след това от таблото се протегна маркуч, който докосна кожата на кукловода и започна да шари по нея, докато накрая откри търсеното място и се впи в тялото му.

Луис потрепери. Щом устройството бе започнало да храни Несус интравенозно, сигурно все още беше жив.

„Невъзможния“ вече бе във въздуха, макар Луис да не бе усетил издигането. Говорителя седеше на най-горното стъпало на летателната рампа и наблюдаваше внимателно оказалите се под него „Небеса“. Държеше нещо в ръцете си — много грижливо.

— Мъртъв ли е кукловодът? — попита той.

— Не е, но е изгубил доста кръв — Луис седна до кзинта. Боляха го костите и бе ужасно потиснат. — Кукловодите изпадат ли в шоково състояние?

— Откъде мога да знам? Шокът сам по себе си е твърде странен механизъм. Бяха ни необходими векове, за да разберем защо вие, хората, умирате така лесно при изтезания. — Кзинтът очевидно бе съсредоточил мислите си върху нещо друго. — Отново ли сработи късметът на Тила Браун?

— Така ми се струва — рече Луис.

— Защо? По какъв начин нараняването на кукловода може да помогне на Тила?

— Би трябвало да я видиш през моите очи — рече Луис. — Когато за пръв път я срещнах, тя бе много еднопосочна. Беше, как да ти кажа…

Разсъжденията му освободиха един спомен.

— Случило се е с един човек на средна възраст, голям циник, дето започнал да търси някакво момиче заради мита, който го обкръжавал. Когато го открил, все още не бил уверен в истинността на мита. До момента, когато тя му обърнала гръб. Тогава видял празнотата й. Видял, че тя всъщност е маска на момиче. Маска, закриваща цялата предна част, не само лицето. Не можело тя да бъде наранена , Говорителю, а този мъж търсел точно това. Жените в неговия живот винаги бивали наранявани и той започнал да мисли, че то става по негова вина. Накрая започнало да му се струва непоносимо.

— Нищо не разбрах, Луис.

— Когато дойде тук, Тила беше маска на момиче. Никога не й бяха сторвали зло. Не беше човешко същество в същинския смисъл на думата.

— Какво лошо виждаш в това?

— Лошото е, че тя е била замислена като човешко същество, преди Несус да я превърне в нещо друго. Даваш ли си сметка какво е направил? Опитал се да създаде бог по някакъв свой идеализиран образ и получил Тила Браун.

— Тя е точно това — продължи още по-разпалено Луис, — което би желал да бъде всеки кукловод, дори с цената на душата си. Не може да й бъде сторено зло. Не може дори да й бъдат причинени големи неприятности, освен ако няма полза от тях. Именно поради това се оказа тук. Пръстеновият свят за нея е щастливо място, тъй като на него може да придобие опита, необходим й, за да стане пълноценно човешко същество. Не ми се вярва лотарията да е довела до появяването на много други като нея. Щеше да ги сполети същото, ако беше така. Щяха да се окажат на борда на „Лъжецът“, ако Тила не бе извадила по-голям късмет от тях. И все пак… на Земята би трябвало да са останали десетки жени като Тила Браун. Бъдещето ще започне да ни се вижда странно, когато те осъзнаят силата си. Останалите хора ще трябва да свикнат бързо да се махат от пътя им.

— Какво ще правим с главата на листояда? — попита Говорителя.

— Лишена е от способността да бъде съпричастна към страданията на другите — продължи Луис. — Може би й е било необходимо да стане свидетел на болките на един добър приятел. Разбира се, късметът й не се е интересувал колко ще струва това на Несус.

— А защо, според теб, е било нужно всичко? Нали по тази логика именно късметът й би трябвало да я защищава от екстремни обстоятелства?

— Тя никога не е знаела дали може да се справи с екстремни обстоятелства. Следователно, не е имала основания да притежава самочувствие. Такива неща по-рано не са й се случвали.

— Все още не мога да те разбера.

— Установяването на пределите на собствените ти възможности е задължителна част от преминаването към зрелостта. Тила не би могла да порасне, да стане истински човек, ако не се изправи пред нещо, което може да я застраши.

— Това навярно е присъщо на хората — рече Говорещия с животни.

Луис прие този коментар като признание, че напълно се е объркал. Не се опита да му отговори.

— Чудя се дали постъпихме правилно, като паркирахме „Невъзможния“ по-високо от „Небесата“ — добави кзинтът. — Нищо чудно туземците да са приели това като светотатство. Впрочем, такива разсъждения биха били безсмислени при положение, че ходът на събитията се управлява от късмета на Тила Браун.