Лари Нивън - Пръстенов свят

— Кажи им всичко това, след като и аз се прибера у дома — добави Луис Ву. — Междувременно обаче вземи и се разгъни, и то веднага. Необходим ми е кабелът на засенчващите плоскости и ти трябва да го осигуриш. Хайде, почти задминахме Окото. Хайде, Несус.

Кукловодът се разгъна и се изправи.

— Караш ме да се чувствам засрамен, Луис… — започна той.

— Едва сега ли?

Несус замълча. След малко се обърна и започна съсредоточено да гледа през прозореца.

Туземците, боготворящи Небесата, видяха, че на небето вече има две кули.

Както и преди, площадът с олтара бе изпълнен със златисти лица.

— Пак случихме религиозен празник — рече Луис и се опита да открие бръснатия ръководител на хора, но не успя.

Несус бе вперил замечтан поглед в кулата, наречена „Небеса“. Мостикът на „Невъзможния“ бе на равнището на стаята с картите на замъка.

— Веднъж вече не ми се удаде да изследвам това място. Сега пък не мога да го достигна — изрази мъката си кукловодът.

— Ако искаш, можем да разбием стената с дезинтегратора и после да те спуснем с въже или стълба — предложи Говорителя.

— Ами ако се подхлъзна?

— Преминаването ти ще е по-малко опасно от други неща, които си правил на този свят.

— Аз и по-рано съм рискувал, но в търсенето на знания. Вече знам за пръстеновия свят това, което моят свят желае да научи. Отсега нататък ще рискувам единствено в името на достигането на тези знания до моя свят. Луис, ето го и кабелът.

Луис кимна.

В онази част на града, която бе в посока на въртенето, имаше някакъв черен облак. Изглеждаше едновременно гъст и тежък, ако се съди по неподвижността му. В близост до неговия център към небето стърчеше остъклен обелиск. Облакът бе с удивително равна повърхност.

Не можеше да бъде нищо друго, освен кабелът. Толкова много!

— Как ще транспортираме това нещо ?

— Нямам представа — объркано промърмори Луис. — Нека първо да слезем и да огледаме.

Приземиха потрошения полицейски участък в посока на въртенето спрямо олтара. Несус не изключи повдигащите двигатели, а само едва-едва докосна повърхността. Платформата, от която преди се наблюдаваха арестантските килии, се превърна в рампа за слизане. Ако се окажеше затисната от цялата маса на сградата, тя сигурно щеше да се разруши.

— Трябва да открием начин да пренесем този кабел. Ръкавица, изтъкана от него, би ни помогнала. Или пък макара, направена от материала на основата на пръстеновия свят.

— Не разполагаме с нито едно от тези неща — рече Говорещия с животни. — Ще се наложи да поприказваме с туземците. Може би знаят някакви предания или разполагат със стари сечива и свещени предмети. На това отгоре, вече три дена разполагат с жицата и сигурно са се научили да боравят с нея.

— В такъв случай и аз ще трябва да дойда с вас — обади се кукловодът едновременно твърдо и неохотно.

— Говорителю, все още не знаеш достатъчно добре езика. Харлоприлалар ще остане в сградата, за да я издигне при необходимост. Освен ако… Луис, не би ли могъл туземният любовник на Тила да води преговорите от наше име?

На Луис му стана малко неприятно от това, че Несус назова Търсача с такива думи.

— Дори и Тила не го смята за гений, Несус. Не бих му поверил това.

— Прав си. И аз не бих му го поверил. Луис, наистина ли се нуждаем от този кабел?

— Не знам. Ако не съм се побъркал, нужен ни е. В противен случай…

— Добре. Ще дойда.

— Не си длъжен да вярваш в правотата на думите ми.

— Ще дойда — повтори кукловодът и започна да трепери. Най-странната особеност на говора на Несус бе неговата яснота и точност, лишени от каквото и да е вълнение. — Знам, че се нуждаем от кабела. Случайност ли е това, че той се озова точно на пътя ни? Всички случайности се оказват свързани с Тила Браун. Ако кабелът не ни беше необходим, нямаше да е тук.

Луис въздъхна облекчено. Не защото в твърдението имаше логика, напротив. То обаче съвпадаше с хода на собствените му мисли. Именно затова не каза на кукловода, че говори глупости.

Слязоха по рампата и се измъкнаха от сянката на „Невъзможния“. Луис бе взел със себе си лазерно фенерче. Говорещия с животни носеше дезинтегратора. Мускулите му играеха едва ли не като течни при всяко негово движение, изпъкващи под новата оранжева козина, израснала около половин инч. Несус, на пръв поглед, не бе въоръжен. Имаше предпочитание към таспа и към най-задната позиция.