Лари Нивън - Пръстенов свят

Беше гладко избръснат. Вероятно бе наполовина Строител по кръв. Косата му бе дълга, с пепеляв цвят и недотам чиста и растеше над челото, издаващо благородство. На кръста си носеше пояс от кожата на някакво животно.

— Той ме нахрани — каза Тила. — Погрижи се за мен. Вчера ни нападнаха четирима мъже и той ги прогони само с тази сабя. За два дни успях да го науча на много думи на интерезик.

— Така ли?

— Доста се е занимавал с чужди езици.

— Това не е било много учтиво от твоя страна.

— Какво?

— Нищо, нищо. Продължавай.

— Той е стар, Луис. Поемал е големи дози от нещо, наподобяващо възстановителя. Каза, че го взел от някакъв зъл магьосник. Толкова стар, че дедите му си спомняли крушението на градовете.

— Знаеш ли какво е намислил? — погледът й стана дяволит. — Отправил се е на дълъг поход. Много отдавна се заклел, че ще достигне основата на дъгата. И тръгнал към нея. От няколкостотин години е на път.

— Основата на дъгата?

Тила кимна утвърдително. Усмивката й бе много мила и очевидно казаното я развеселяваше, но в очите й се криеше и нещо друго.

Луис бе съзирал в нейния поглед любов, но нежност — никога.

— Ти май му се възхищаваш за това. Нима не знаеш, малка глупачко, че не съществува никаква дъга?

— Разбира се, че знам това, Луис.

— Тогава защо не му го кажеш?

— Ако ти го направиш, ще те намразя. Прекарал е твърде голяма част от живота си на път. При това, върши добро. Притежава няколко прости умения и ги споделя по време на пътуването си в посока на въртенето.

— Че каква информация може да пренася? Едва ли е много умен.

— Не е — отвърна тя, но от начина, по който го каза, личеше, че не му придава особено значение. — Обаче, ако пътувам с него, мога да науча много хора на много работи.

— Знаех си, че това ще се случи — Луис призна на самия себе си, че изпитва нещо подобно на ревност.

Дали Тила го разбираше? Сега тя не гледаше към него.

— Едва по-късно ми дойде наум, че ще търсите велосипеда ми, а не мен. Той ми бе разказал за Хал, богинята, живееща в плаващата кула, която улавя в плен летящи коли. Отправихме се насам. Отидохме близо до олтара с надеждата да видим някъде велосипедите ви. Тъкмо тогава започнаха да падат парчета от сградата. И Търсача…

— Търсача?

— Такова име си е измислил. Когато го питат защо, отговаря, че е тръгнал към основата на дъгата и разказва своите приключения… Нали ме разбираш?

— Да.

— Започна да изпробва двигателите на всички стари летящи коли. Каза, че шофьорите, заловени от силовото поле на пътната полиция, изключвали моторите си, за да не изгорят.

Луис, Говорителя и Несус се спогледаха. Нищо чудно половината от тези плаващи във въздуха сандъци все още да работеха.

— Открихме една изправна кола — рече Тила. — Опитахме се да ви настигнем, но сигурно сме се разминали с вас в мрака. За щастие, превишихме позволената скорост и силовото поле ни залови.

— Имали сте късмет. Снощи ми се стори, че чух преминаване през звуковата бариера, но не бях сигурен.

Търсача бе престанал да разказва. Беше се облегнал удобно върху спалнята на губернатора и наблюдаваше полуусмихнат Говорещия с животни. Кзинтът също го изучаваше. Луис остана с впечатлението, че и двамата размишляват за това какъв би бил изходът на един евентуален двубой между тях.

На лицето на Прил, гледаща през прозореца, бе изобразен ужас. Когато воят на вятъра премина в рев, тя потрепери.

Може би и по-рано бе виждала образувания, подобни на Окото. Може би и по-рано бе откривала дребни пробиви в основата на пръстена, причинени от астероиди. Те обаче винаги са били бързо поправяни след фотографирането им за информационните агенции, и освен това са ставали надалеч. Окото не можеше да не предизвика страх. Въздух, годен за дишане, изтичащ с вой в междузвездното пространство. Засмукването през отвора на основата му щеше да бъде така окончателно, както изтичането на водата в канализационния отвор на вана.

Ревът на вятъра се усили. Тила загрижено сви вежди.

— Надявам се сградата да е достатъчно здрава и масивна — рече тя.

Луис бе изумен. Колко много се беше променила! Всъщност, това бе обяснимо. Неотдавна животът й е бил непосредствено застрашен от Окото.

— Нуждая се от твоята помощ — рече му тя. — Навярно вече си разбрал, че изпитвам… желание към Търсача.

— Да.

— И той ме желае, но му пречи едно странно разбиране за чест. Опитах се да му разкажа за теб, Луис, когато го поведох към плаващата сграда. Почувства се много неловко и престана да спи с мен. Той смята, че ти ме притежаваш, Луис.