Лари Нивън - Пръстенов свят

От докосванията й изпитваше наслада, гъста като сироп. На нея явно й беше известна една древна тайна: всяка жена е родена с тасп и може да стане всемогъща, ако знае как да го използва. Щеше да го използва и да го спира, да го използва и да го спира, докато Луис Ву започнеше да й се моли за правото да бъде неин слуга. Нещо в Прил се промени. Долови го във въздишките й и в по-нататъшното й държане. Тя се притисна още по-плътно до него и двамата свършиха едновременно. Остана при него цялата нощ. Понякога се събуждаха, любеха се и пак заспиваха. Ако Прил бе имала моменти на разочарование, не се издаде, нито пък Луис успя да ги забележи. Бе схванал обаче, че вече не го използваше като инструмент. Бяха се превърнали в дует. Нещо се беше случило с Прил и той се досещаше какво е то.

Сутринта бе сива и дъждовна. Вятърът виеше около старата кула. Дъждът се сипеше на потоци през отвора на мостика и счупените прозорци на по-горните етажи. „Невъзможния“ се бе приближил твърде близо до Окото.

Луис се облече и напусна мостика. Срещна Несус в коридора.

— Ти!

Кукловодът го погледна боязливо.

— Да, Луис?

— Какво прави с Прил през нощта?

— Трябва да ми бъдеш благодарен, Луис. Опитваше се да те постави под контрол, да те подчини. Чух това.

— Ти си й въздействал с таспа!

— Подадох й импулс от три секунди на половин мощност, докато двамата се занимавахте с размножителна дейност. Сега тя е контролираната.

— Ти си чудовище! Себевлюбено чудовище!

— Не се доближавай до мен, Луис.

— Прил е човешко същество със свободна воля!

— А за свободата на твоята воля не помисли ли?

— Моята свобода не беше в опасност! Не й е по силите да ме държи под контрол!

— Има ли друго, което те смущава, Луис? Не сте първата съвкупяваща се двойка човеци, която съм виждал. Бяхме решили, че трябва да научим всичко за вашия вид. Не се доближавай повече!

— Ти нямаш право да вършиш това! — Луис, разбира се, не мислеше да причини никакво зло на кукловода. Бе стиснал юмруци от гняв, но не възнамеряваше да ги използва. Просто направи крачка напред.

И изпадна в екстаз.

Изпита в чист вид най-голямото щастие в живота си. В същото време не пропусна да осъзнае, че Несус въздейства върху него с таспа. Без да мисли за последиците от действието си, направи опит да го ритне.

Вложи в ритника малкото сили, които не успя да отдаде за пълноценното изживяване на удоволствието. Все пак, успя да улучи кукловода в гръкляна, точно под лявата челюст.

Последиците бяха отвратителни.

— Ох! — извика Несус, залитна назад и изключи таспа.

Всички мъки и страдания на човечеството се стовариха върху плещите на Луис Ву. Даде гръб на кукловода и си тръгна. Ужасно силно му се плачеше, но още повече се боеше от възможността кукловодът да види изражението на лицето му.

Започна да се разхожда наслуки, усещайки собствената си вътрешна пустота. Това, че се оказа до стълбището, бе случайно.

Напълно си даваше сметка за стореното на Прил. Веднъж бе видял как Несус й въздейства с таспа от деветдесет фута разстояние. Бе виждал и таспомани и знаеше на какво заприличваха.

Да те контролират като експериментално животно! При това, тя го бе разбрала. Миналата нощ бе направила последен смел опит да се освободи от веригите на таспа.

А сега и Луис бе установил срещу какво се е борила.

— Не трябваше да го правя — промърмори той. — Ще го върна обратно.

Но дори и в умопомраченото си състояние съзнаваше, че това бе невъзможно. Човек не отменя нещата, които веднъж е направил.

Беше чиста случайност и фактът, че тръгна надолу по стълбите, не нагоре. А може би със задната част на мозъка си бе запаметил нещо, което предната беше пропуснала?

Когато стигна до платформата, наоколо му виеше вятър и го мокреше от всички посоки. Отклони част от вниманието си. Започна да се освобождава от мъката, причинена от прекратяването на тасповия ефект.

Преди време Луис Ву се бе заклел да живее вечно. Днес, много години по-късно, той беше разбрал, че такова решение е съпроводено с приемането на нови задължения.

— Трябва да я излекувам — рече си. Но как? С нищо нямаше да й помогне, ако скочи през някой от разбитите прозорци. А как да излекува самия себе си? Даваше си сметка, че една мъничка част от него копнее за таспа и ще изпитва този копнеж завинаги.

Пристрастяването не бе нищо друго, освен подсъзнателна памет. Доза от еликсира на младостта навярно щеше да я заличи.

— Тандж да го вземе, тя ни е нужна!