Лари Нивън - Пръстенов свят

— А, да. Поднасят й дарове.

— Разбира се. Какво от това, Луис?

— Можеше да пострадат.

— Някои от тях вероятно са пострадали.

— Стори ми се, че там долу съзрях Тила. Само за миг.

— Глупости, Луис. Ще изпробваме ли двигателя? Велосипедът на кукловода бе потънал в пихтиеста купчина от прозираща пластмаса. Несус бе застанал до откритото контролно табло. От прозореца, гледащ към залива, се разкриваше внушителна панорама: виждаха се доковете, плоскостенните кули на административния център, миниатюрна джунгла, която някога сигурно е била парк. Всичко това — на няколко хиляди фута разстояние под тях.

Луис изведнъж си представи, че позира. Командирът, вдъхновяващ подчинените си с личен пример, е застанал на мостика. Възможно е повредените ракетни двигатели да се взривят при включването, но така или иначе те трябва да бъдат включени. Бойните кораби на кзинтите трябва да бъдат спрени, преди да достигнат Земята.

— Нищо няма да се получи — каза той.

— Защо да не се получи, Луис? Напрежението не би трябвало да надвишава…

— Летящ замък, за бога! Едва сега си давам сметка колко налудничава е цялата работа! Сигурно не сме били с всичкия си, когато сме вземали това решение! Движещ се дом в горната половина на небостъргач!

Сградата се разклати и Луис потрепери. Несус бе включил двигателя.

Градът започна бавно да преминава покрай прозореца и постепенно да набира скорост. Ускорението се увеличи, но така или иначе не надвишаваше един фут в секунда на квадрат. Максималната скорост изглежда бе от порядъка на сто мили в час и замъкът продължаваше да е устойчив като скала.

— Правилно разположихме велосипеда — каза Несус. — Подът, както виждаш, въобще не се е наклонил и цялата конструкция не показва склонност към въртене около оста си.

— Идеята все още ми се вижда глупава.

— Нищо, което се получава, Луис, не е глупаво. А сега накъде ще вървим?

Той мълчеше.

— Накъде ще вървим, Луис? Говорителя и аз нямаме планове. Кажи в коя посока да тръгнем.

— Към звездите.

— Много добре. Направо към звездите?

— Точно така. Трябва да заобиколим Окото и след това да изменим курса около четиридесет и пет градуса обратно на посоката на въртене.

— Да не би да искаш да отидем при кулата, наречена „Небеса“?

— Да. В състояние ли си да я откриеш?

— Това едва ли ще е трудно, Луис. Пристигнахме тук за три часа летателно време. Би трябвало да се върнем обратно при кулата за тридесет часа. А после?

— Ще видим.

Картината, която се появи в мислите му, изглеждаше твърде убедителна. Можеше дори да я приеме като образец на добро въображение или като учебно помагало. Мечтите на Луис Ву бяха цветни.

Всичко му се стори осъществимо. Дали обаче беше така?

Уплаши се от лекотата, с която бе изгубил вяра в летателните възможности на кулата. Тя обаче въпреки всичко летеше. При това, без негова помощ.

— Тревопасният изглежда се радва на водачеството ти — рече Говорителя.

Велосипедът тихо бръмчеше на няколко фута от тях. Зад прозореца бавно преминаваше пръстеновият свят. Окото се бе оказало встрани — голямо и плашещо.

— Тревопасният не е с всичкия си — отвърна Луис. — Надявам се ти да имаш повече здрав разум.

— Не е съвсем така. Ако си си поставил някаква цел, ще се радвам да те последвам. Възможно е обаче постигането й да е свързано с битки и заради това би трябвало да знам нещо за нея.

— Разбирам.

— По начало, би трябвало да знам нещо за нея, за да мога да преценя възможността от бойни действия.

— Добре го каза.

Говорителя продължи да очаква отговора му.

— Трябва да открием небесен кабел. Думата ми е за кабела, с който са свързани засенчващите плоскости. Този, в който се оплетохме, нали си спомняш? Той падаше в града при плаващата кула до безкрайност. Би трябвало да има поне няколко десетки хиляди мили от него. Много повече, отколкото са необходими за това, което съм замислил.

— А какво си замислил, Луис?

— Искам да се сдобием с такъв кабел. Туземците ще ни го дадат, стига Прил да ги помоли учтиво и Несус да използва таспа си.

— А после?

— После ще видим дали съм съвсем луд.

Кулата се движеше в посока към звездите, подобна на голям параход. Нямаше звездолети, които да са толкова просторни. Нямаше нищо сравнимо с нея в известното на човека пространство. Шест етажа, по които можеш да се разхождаш колкото си искаш. Разкош!

Някои неща обаче липсваха. Хранителните запаси в летящия небостъргач се състояха единствено от замразено месо, бързоразвалящи се плодове и кухнята във велосипеда на Несус. Той бе обяснил на Луис, че храната на кукловодите няма никаква хранителна стойност за хората. Луис закусваше и обядваше с печено на лазер месо и с някакви ръбати червени плодове.