Лари Нивън - Пръстенов свят

— Или на някой влекач — усмихна се Луис. — Ще вържем сградата за велосипеда ти и той ще я изтегли.

— Не е необходимо да я тегли. Има импулсен двигател и ще може да я движи, оставайки в нея.

— Виждам, че и за това си помислил. Този двигател обаче е страшно мощен. Ако велосипедът се отскубне и се развихри из сградата…

— Да… — кукловодът се обърна към Прил и започна да обяснява нещо бавно и обстойно на езика на пръстеновия свят. След това се обърна към Луис. — Разбрах, че тук има достатъчно големи запаси от електроизолационна пластмаса. Ако обвием целия велосипед в нея, оставяйки свободен единствено контролния пулт…

— Това не е ли малко прибързано решение?

— Луис, ако велосипедът се развихри, бих могъл да пострадам .

— Добре… А ще можеш ли да приземиш сградата, когато това се наложи?

— Да. Имам контрол върху вертикалното придвижване.

— В такъв случай няма да ни трябва влекач. Хайде да действаме.

Луис не спеше, просто си почиваше. Лежеше по гръб в голямото легло. Очите му бяха отворени и вперени в мехурообразния прозорец на тавана.

Иззад края на една засенчваща плоскост започнаха да се подават първите слънчеви лъчи. Зазоряването не беше далеч, но дъгата все още ярко синееше на фона на черното небе.

— Навярно съм се побъркал — каза Луис Ву.

— Всъщност, какво друго можем да направим? — добави.

Реши, че спалнята навярно е била част от резиденцията на местния губернатор. Сега бе превърната в контролна стая. Заедно с Несус бяха поставили велосипеда в един вграден гардероб, сетне го бяха залели с пластмаса и накрая — с помощта на Прил — пуснаха електрически ток през пластмасата. Гардеробът се бе оказал с подходящи размери.

Леглото бе много старо. Изпукваше при всяко движение.

— Божия юмрук… — промърмори Луис в мрака. — Трябва да е хиляда мили висок. Безсмислено е да се създава толкова висока планина, освен ако…

Не довърши мисълта си. Изведнъж скочи, седна в леглото и се разкрещя.

— Жицата! Кабелът, който държи плоскостите!

Една сянка се шмугна в спалнята.

Луис изстина. Стаята бе тъмна. При все това, по раздвижването на самия мрак разбра, че към него се приближава гола жена.

Халюцинация ли беше? Или призракът на Тила Браун? Сянката го достигна, преди да успее да избере едно от двете предположения. Седна уверено на леглото, съвсем близо до него, докосна лицето му и погали бузите с краищата на пръстите си.

Бе почти напълно плешива. Косата й, макар и да беше тъмна, дълга и гъста, растеше само по широка един инч ивица на тила. В мрака не можа да различи чертите й. Тялото и обаче бе прекрасно, той осъзна, че всъщност го вижда за пръв път. Стройно и мускулесто, като на професионална танцьорка, с висока и масивна гръд.

Ако и лицето й беше в хармония с него…

— Иди си — рече Луис без грубост в гласа.

Хвана я за китката и прекрати допира на пръстите й до неговите бузи. Допирът наподобяваше масаж и беше безкрайно приятен. Изправи се на крака, изправи и нея, хващайки я за раменете. Как да я прогони? Дали просто да я обърне и да я потупа по гривата?

Тя плъзна краищата на пръстите си по шията му, този път на двете си ръце. Докосна го по гърдите. И на едно място, и на друго място, и изведнъж Луис Ву се почувства подлуден от сладострастие. Ръцете му обвиха раменете й като менгемета.

Тя отпусна своите и не му помогна, когато той започна трескаво да съблича пуловера си. Докато се разголваше, тя леко го докосваше на разни места, при това не непременно там, където се преплитаха нервите му. Но при всеки допир му се струваше, че докосва направо центъра за удоволствие в неговия мозък.

Вече изгаряше от желание. Ако сега тя се опиташе да го отблъсне, щеше да използва сила. Трябваше да я притежава! Една все още мислеща част от него обаче разбираше, че жената може да го охлади със същата бързина, с която го бе възбудила. Чувстваше се като млад сатир, но в същото време смътно осъзнаваше, че е марионетка.

В момента му беше все едно.

Лицето на Прил продължаваше да е все така безизразно.

Тя го доведе до ръба на оргазма и го задържа там дълго, доста дълго, така че последвалият момент приличаше на удар от мълния. Тази мълния обаче не бе кратка, а продължителна, и той просто запламтя от екстаз.

Когато всичко свърши, почти не разбра, че тя си отива. Не можеше да не е наясно колко успешно го бе изцедила. Заспа още преди тя да стигне до вратата.

Събуди се с една мисъл: защо направи това?