Лари Нивън - Пръстенов свят

„Много аналитично взех да подхождам към всичко, укори се Луис. — Та тя е самотна и сигурно е била сама дълго време. Усвоила е едно умение и дълго време не е могла да го практикува“.

Умение. Навярно разбираше от анатомия повече, отколкото който и да е професор. Дали имаше докторска степен по проституция? Бе достигнала истинско вълшебство в тази най-древна професия! Луис Ву можеше да открива професионализма в която и да е област и много го ценеше. Тази жена наистина бе професионалист от висока класа.

Докосни нервите на човек в определен ред и той ще реагира по очакван от теб начин. Ако знаеш как точно да го направиш, можеш да превърнеш всеки в марионетка.

Както и късметът на Тила превръщаше хората в марионетки.

Бе започнал да се доближава до истината. И когато най-сетне отговорът дойде, той не бе изненадан.

Несус и Харлоприлалар, застанали с гръб към него, влачеха нещо, измъкнато от стаята с фризера. Огромно туловище на безкрила птица, по-голяма от човек. Несус бе обвил единия й крак с плат, за да не докосва мъртвото месо.

Луис отиде да отмени кукловода в тежката му работа. Откри, че заедно с Прил трябва да теглят птицата с две ръце. Тя го поздрави с кимване и той отговори на поздрава й.

— На колко години е? — попита кукловода.

Несус не се изненада от въпроса му.

— Не знам.

— Снощи дойде в стаята ми — поясни Луис и веднага съобрази, че това не означаваше нищо за тревопасния. — Нали ти е известно какво ние, хората, вършим, за да се възпроизвеждаме? А също и за развлечение.

— Добре ми е известно.

— Е, точно това правихме. Много я бива за тази работа. Толкова много, че не може да не я е практикувала поне хиляда години.

— Това не е невъзможно. Цивилизацията на Прил е разполагала със средство, далеч превъзхождащо вашия възстановител като лекарство за поддържане на живота. Днес притежателите му могат да го продават на каквато цена поискат. Една доза е достатъчна за осигуряването на петдесет години младост.

— Имаш ли представа колко дози е поела?

— Не, Луис. Знам обаче, че дотук е дошла пешком.

Вече бяха достигнали стълбището, водещо към конусообразния затвор. Туловището на птицата започна да подскача по стъпалата.

— Откъде е дошла пешком?

— От ръба на стената.

— Извървяла е двеста хиляди мили?

— Горе-долу толкова.

— Я ми кажи какво им се е случило, след като са успели да преминат през стената?

— Нямам представа, Луис. Ще трябва да я попитам.

Кукловодът се зае да задава въпроси на Прил и лека-полека пред очите на Луис започна да се оформя картината на случилото се.

Още първата група диваци, с които се срещнали, ги взела за богове. Това продължило и по-нататък с едно-единствено изключение.

Обожествяването им помогнало да решат радикално поне един проблем. Космонавтите, чиито мозъци били увредени от недооправения чилтанг брон, били оставени на грижите на туземци от различни селища. Можело да се предполага, че приемайки ги за богове, щели да се отнесат грижовно към тях. Освен това, божествата, страдащи от идиотизъм, нямало да бъдат в състояние да направят големи поразии.

Останалата част от екипажа на „Пионера“ поела в две различни посоки. Девет души, в това число и Прил, тръгнали в тази, обратна на въртенето. Там някъде се намирал родният град на Прил. И двете групи се договорили да вървят по протежението на ръба и да търсят остатъци от цивилизация. Обещали си да се информират една друга, ако открият такива останки.

Всички продължавали да ги приемат като богове. Всички, освен другите богове. Някои хора оцелели и след упадъка на градовете. Някои полудели. Всички обаче поемали средството, удължаващо живота, ако получели достъп до него. Всички търсели оцелели цивилизационни средища. Никой не се замислял, че може сам да опита да изгради такъв оазис.

Към движещия се в посока, обратна на въртенето отряд корабокрушенци от „Пионера“, се присъединили и други оцелели хора. Взети заедно, те образували внушителен пантеон.

Във всички градове открили разбити кули. Плаващите кули се появили непосредствено след заселването на пръстеновия свят и хилядолетия преди усъвършенстването на подмладяващото лекарство. То направило хората от по-старите поколения много предпазливи. Всеки от тях, който бил в състояние да си го позволи, гледал да стои по-далеч от кулите. Освен ако го изберели на държавна служба — тогава можел да монтира в тях предпазни устройства, енергогенератори.