Лари Нивън - Пръстенов свят

Някои от сградите продължавали да плават във въздуха. Повечето от тях обаче се сгромолясали в центъра на градовете, и то едновременно, веднага след аварията на последния приемател на енергия.

В един момент странстващият пантеон се оказал в някакъв частично цивилизован град, обитаван само в предградията. Там номерът с обожествяването нямало как да мине. Наложило им се да заменят голямо количество от подмладяващия еликсир за обикновен функциониращ автобус.

Много по-късно на пътуването им бил сложен край. Изпаднали в плен на унинието, а и автобусът се повредил. В друг полуразрушен град и в компанията на оцелелите след голямото крушение по-голямата част от пантеона чисто и просто заседнала.

Прил обаче имала карта, от която разбрала, че родният й край бил право пред нея, в посока към звездите. Убедила един мъж да й прави компания и се отправила на път.

Отказали се от божественото си положение. По някое време си омръзнали един на друг и Прил продължила сама. Там, където божественият й статут не бил достатъчен, разменяла малки количества от подмладяващия еликсир, ако това се наложело. Оправяла се и по друг начин.

— Имала начин, чрез който можела да властва над хората. Опита се да ми го обясни, но не я разбрах.

— Мисля, че аз я разбирам — каза Луис. — При това начин, който й осигурява безнаказаност. И тя притежава нещо като тасп.

Още малко и щяла да полудее, когато достигнала родния си град. Заселила се в приземната сграда на полицейския участък. Трябвали й стотици часове, за да се научи да борави с оборудването. Едно от първите неща, които направила, било да я издигне във въздуха — кулата имала собствено енергийно захранване и била приземена с предпазна цел след крушението. По-късно нерядко изпитвала желание да се самоубие, като се сгромоляса заедно със сградата.

— В кулата имало система за залавяне на водачи на превозни средства, нарушаващи правилата на движение. Тя я включила с надеждата да плени някой себеподобен, някой оцелял след упадъка. Смятала, че щом кара кола, трябва да е цивилизован.

— Защо тогава е искала да го види уловен и беззащитен в морето от ръждясали метални отпадъци?

— За всеки случай, Луис. Разумът й постепенно се възвръщал.

Луис погледна намръщено в арестантското отделение. Бяха спуснали долу туловището на птицата и Говорителя вече се бе заел с нея.

— Можем да олекотим тази сграда — рече Луис. — Можем да я направим почти два пъти по-лека.

— Как?

— Като изрежем и захвърлим приземната част. Трябва обаче първо да измъкнем Говорителя оттам. Ще убедиш ли Прил?

— Мога да опитам.

Харлоприлалар изпитваше ужас от Говорителя и Несус се зае да я извади от това състояние с помощта на таспа. Твърдеше, че го задейства всеки път, когато кзинтът се мярка пред очите й, така че в крайна сметка тя ще започне да се радва на появяването му. Междувременно и двамата избягваха компанията на Говорещия с животни.

Така се случи, че Прил и Несус ги нямаше, докато Луис и Говорителя лежаха по корем върху пода на наблюдателната площадка с погледи, втренчени в мрака на арестантското отделение.

— Почвай — рече Луис.

Кзинтът стреля едновременно с двата лъча.

Околността се изпълни с гръмотевици. Една блестяща, подобна на мълния точка се появи на стената, непосредствено под тавана. Започна да се движи в посока на часовниковата стрелка, оставяйки след себе си червена сияеща ивица.

— По-добре режи на части — посъветва го Луис. — Ако цялата тази маса се откъсне от кулата изведнъж, ще се разхвърчим като бълхи, падащи от гърба на подстригано куче.

Говорителя сговорчиво измени ъгъла на рязане.

Въпреки това, цялата сграда се разклати от падането на първия къс арматура и пластмаса. През образувалия се отвор Луис съзря слънце, град и хора.

Панорамата стана по-ясна едва след изрязването на половин дузина парчета.

Видя дървен олтар и конструкция от сребрист метал, изобразяваща плосък правоъгълник с надвесена над него параболична дъга. Съзря конструкцията в мига, преди край нея да се стовари нов къс. Съоръжението веднага се превърна в трески и смачкана тенекия. Туземците обаче бяха успели да се отдалечат преди това.

— Хора! — възкликна Луис към приближилия се Несус. — В сърцето на един опустял град, на много мили разстояние от нивите си! Сигурно цял ден са били път дотук. Какво правят?

— Боготворят богинята Харлоприлалар. Освен това, хранят я.