Лари Нивън - Пръстенов свят

— Това би могло да обясни много неща. Освен ако… Не, по-добре е да не говоря.

— За маймуните ли си мислиш, Луис? Има достатъчно доказателства, че твоят вид е еволюирал на Земята. Не е изключена обаче възможността тя да е била удобен обект за моделиране поради близостта й с планети от съседни звездни системи. Нищо чудно Строителите да са закарали там домашни животни и слуги.

— Като маймуни и неандерталци, например? — предположи Луис. — Просто фантазирам. Явно не е нещо, което би трябвало да знаем.

— Прав си. — Кукловодът дъвчеше растителна тухла, докато разговаряха. — Стандартният маршрут на „Пионера“ е надвишавал триста светлинни години. Имало е достатъчно време за много промени през едно такова пътуване, макар промените там да не са били често явление. Обществото, в което живяла Прил било устойчиво.

— А защо тя е толкова сигурна, че целият пръстенов свят се е върнал към варварството? Каква част от него са успели да изследват?

— Много малка и все пак достатъчно голяма. Прил е права. Резервни части за чилтанг брона няма да се намерят. Предполагам, че целият пръстенов свят вече е подивял.

— Как?

— Прил се опита да ми обясни случилото се така, както на нея го обяснил друг член на екипажа. Разбира се, той е опростил нещата. Изглежда, процесът е започнал години преди „Пионера“ да излети в последния си полет.

Кукловодът преглътна последната хапка от тухлата.

— Имало е десет населени планети. Когато строежът на пръстеновия свят приключил, всички те били изоставени, подхвърлени на съдбата им без човешко присъствие. Представи си как би изглеждала една такава планета. Сушата е пълна с градове в различни фази на развитие. Може би бордеите са били нещо отживяло, но все пак ги е имало. Цялата земя била покрита с отпадъчни продукти: използвани контейнери, счупени машини, повредени книги и филми. Изобщо с множество неща, които не са могли да бъдат изгодно преработени или използвани по някакъв друг начин. Моретата сигурно са се превърнали в сметища поне за сто хиляди години. Няма начин да не са хвърляли отпадъчни радиоактивни вещества. Какво чудно би имало тогава морският живот да еволюира в съответствие с новата среда? Какво чудно би имало да се появят форми на живот, способни да преработват отпадъците?

— Веднъж това се е случило на Земята — каза Луис Ву. — Бактерия, която се храни с полиетилен. Започнала да изяжда опаковките в супермаркетите. Отдавна я няма. Така или иначе, ние се отказахме от полиетилена.

— Представи си десет такива планети. Ще се появят бактерии, способни да се хранят с цинкови сплави, с пластмаси, с бои, с изолацията на електропроводници, с току-що изхвърлен боклук и с боклук на хилядогодишна възраст. Подобно нещо би могло да навреди дори на космическите кораби, които редовно посещавали старите планети, търсейки форми на живот, забравени на пръстеновия свят или неприспособили се към него. Носели са оттам и други неща: сувенири и предмети на изкуството, чието транспортиране е било забравено или просто отлагано. Наложило се е вероятно да превозят експонатите на много музеи.

— Един от корабите пренесъл бактерия, способна да разруши структурата на свръхпроводник, работещ при стайна температура, елемент, използван много в сложното оборудване. Бактерията работела бавно. Била млада и примитивна и в началото лесно я унищожавали. Сигурно различни нейни мутации са били извозвани до пръстеновия свят от космическите кораби, докато най-сетне една успяла да се закрепи. Тъй като действала много бавно, повредила кораба дълго след неговото кацане. Повредила чилтанг брона на космодрума едва след като космонавтите неволно я пренесли там. Започнала да руши електромагнитните приемници, след като совалките, пътуващи по ръба на пръстеновия свят, я разнесли навсякъде.

— Говориш за електромагнитни приемници на енергия?

— Енергия е била произвеждана от засенчващите плоскости чрез термоелектричен ефект и оттам препращана като лъч към пръстеновия свят. По всяка вероятност, това излъчване е било обезопасено. Ние поне не го регистрирахме. Подаването навярно прекъснало автоматично, след като устройствата на пръстеновия свят престанали да го приемат.

— Не виждам защо не са произвели друг свръхпроводник — каза Говорителя. — На нас са ни известни две основни молекулярни структури, всяка от тях с различни вариации, отговарящи на различни температурни режими.

— Съществуват поне четири основни структури — поправи го Несус. — Ти си напълно прав, пръстеновият свят е трябвало да оцелее и след падането на градовете. Едно по-младо и по-динамично общество навярно е щяло да се справи с проблема. Представи си обаче с какви трудности са се сблъскали те. Голяма част от ръководителите им загинали заедно със сградите си, когато потокът от електроенергия секнал. Без енергия не са могли да експериментират кой знае колко с нови свръхпроводници. Складираната енергия вероятно е била конфискувана за личното потребление от хората с политическа мощ или се е използвала за поддържането на цивилизовани области с надеждата, че някой ще направи нещо. Синтезните двигатели на космическите кораби също не са могли да бъдат използвани, тъй като чилтанг броновете са се нуждаели от свръхпроводници. Хора, които събрани заедно са могли да свършат някаква работа, просто е нямало как да се срещнат. Компютърът, контролиращ електромагнитните устройства, бил мъртъв. Самите тези устройства останали без енергия.