Лари Нивън - Пръстенов свят

Оттам се разнесе ужасна воня. Луис задържа дъха си и насочи фенерчето в отвора, за да разбере нейния произход. След отказа на вентилационната система някой бе умрял тук. Трупът, с масивна наглед кана за вода в ръка, се бе свлякъл до прозореца. Каната бе счупена. На прозореца нищо му нямаше. Съседната килия се оказа празна и Луис я зае.

Намираше се в помещение с изглед към звездите. Ураганът, през който бяха преминали, блестеше право пред очите му. Изглеждаше внушителен дори от разстояние две хиляди и петстотин мили. Голямо и зловещо синьо око.

В обратната посока се виждаше висока и тясна, плаваща във въздуха сграда с размерите на звездолет. За един кратък миг Луис си внуши, че това наистина е звездолет, скрит нарочно тук; и че за да напуснат пръстеновия свят е необходимо единствено да… Разбра, че по този начин само се разсейва. Направи опит да запамети плана на града. Реши, че впоследствие това може да се окаже важно. Все пак, бе първият град с все още функционираща цивилизация, който бяха открили.

След час разнообрази заниманията си. Седнал върху мръсното овално легло, наблюдаваше окото, докато забеляза доста встрани от него малко яркокафяво триъгълниче.

Бе едва забележимо в сивобелия хаос на безкрайния хоризонт. Следователно, там все още беше ден. Отиде да потърси бинокъла си. С негова помощ всички детайли придобиха остротата и релефността на лунните кратери. Видя неравен триъгълник, червенокафяв в основата си и с блясък на мръсен сняг на върха. Божия юмрук се бе оказал много по-висок, отколкото предполагаха. За да може да се вижда от такова разстояние, би трябвало по-голямата част от него да се извисява над атмосферата.

След катастрофата велосипедите бяха прелетели около сто и петдесет хиляди мили. Планината сигурно беше висока поне хиляда.

Луис подсвирна и отново вдигна бинокъла към очите си.

Седейки в полумрака, чу някакъв шум над главата си.

Подаде се от килията.

— Добре дошъл, Луис! — изрева Говорещия с животни.

Приветства го, размахвайки червен на цвят и наполовина изяден труп на животно с размерите на коза. След това отхапа от него парче, голямо колкото бифтек а ла Шатобриан, и още едно, и още едно… Зъбите му бяха създадени за разкъсване, не за дъвчене.

Присегна се и хвана окървавен заден крак, на който все още имаше кожа и копито.

— Оставих и за теб, Луис! Няколко часа са изминали, откакто е убито, но нейсе. Трябва да побързаме, защото тревопасният не иска да ни гледа как се храним. Сега изследва околностите от моята килия.

— Да видим какво ще каже, след като ги види от моя прозорец — рече Луис Ву. — Сгрешихме с оценката си за Божия юмрук, Говорителю. Трябва да е висок поне хиляда мили. А онова, което се забелязва на върха, не е сняг, а…

— Яж, Луис!

Той усети, как устата му се напълва със слюнка.

— Това сигурно би могло да се поизпече…

Оказа се, че наистина може. Помоли Говорителя да одере кожата, след това залости крака на животното в едно пукнато стъпало и го изпече с помощта на лазерното си фенерче, фокусирано по необходимия начин.

— Вярно е, че месото не е съвсем прясно — рече Говорителя с кисел глас, — но не виждам защо трябва да го кремираш.

— Как е Несус? Пленник ли е, или контролира положението?

— Според мен, контролира го частично. Погледни нагоре.

Жената, седнала на площадката, приличаше на малка кукла, провесила крака в пустотата. Лицето и главата й изглеждаха бели.

— Забеляза ли, че вече не го изпуска от погледа си?

Луис реши, че месото е изпечено. Остана с чувството, че Говорителя го наблюдава нетърпеливо и се дразни от бавното преглъщане на хапките. Той пък мислеше, че твърде бързо поглъща храната. Наистина беше гладен .

По молба на кукловода, изхвърлиха оглозганите кости през счупения прозорец направо върху града. След това се събраха край велосипеда на Несус.

— Наистина е под частичен контрол — каза Несус. Имаше затруднения с дишането, причинени може би от миризмата на печено месо. — Научих доста неща от нея.

— Разбра ли защо ни хвана в капана?

— И това, и много други работи. Имам късмет. Тя е космонавт. Била е член на екипажа на космически кораб.

— Чудесно! — отвърна Луис Ву.

Името й бе Харлоприлалар Хотруфан. Била в екипажа на космическия кораб… „Пионер“, както го нарече Несус след кратко колебание… около двеста години.

„Пионер“ обикалял по двадесет и четири годишен маршрут, включващ четири слънца и техните системи: пет планети с кислородна атмосфера и пръстеновия свят. Думата „година“, която бе използвана, се оказа традиционна единица за време, нямаща нищо общо с тукашното. Навярно бе обозначавала времето, необходимо на един от изоставените светове за обиколка около слънцето му.