Лари Нивън - Пръстенов свят

Тя не бе просто набор от лекарства. Сама поставяше диагнози и имаше собствено устройство за дозиране. Сложна машина, напълно унищожена при падането. Светлината отслабваше.

Килиите имаха врати в горната си част и малки прозрачни отвори наоколо. Луис легна по корем, за да надникне в една от тях. Видя креват, тоалетна чиния със странна форма и дневна светлина, проникваща през прозореца.

— Говорителю! — извика той.

Използваха дезинтегратора, за да влезнат в килията. Прозорецът бе голям и правоъгълен — твърде странен лукс за затворническа обител. От стъклото бяха останали само няколко остри парчета.

С каква цел бе направен прозорецът? Да дразни пленника, като му напомня за свободата?

Гледаше в посока на пристана. Денят си отиваше и сянката на терминатора се спускаше от посоката на въртенето като тъмна завеса. Пред очите им се простираше пристанище: сгради, подобни на кубове, които навярно са били складове, пристанищни кранове с изящна опростена конструкция и един грамаден кораб. Всичките се бяха превърнали в покрити с червена ръжда скелети.

Отляво и отдясно се виждаше дълги мили криволичещо крайбрежие. Ивица плаж, след това ивица докове, сетне пак ивица плаж… Това редуване навярно бе предвидено още при самото оформяне на крайбрежието. Плитководие като на Уайкики, после дълбоките води, необходими за пристанището, след това отново плитководие.

Океанът зад брега изглеждаше всеобхватен и чезнеше в безкрайния хоризонт. Опитай се да обхванеш с поглед Атлантическия океан!

Здрачът се спускаше като завеса, теглена отдясно наляво. Оцелялото осветление на административния център продължаваше да сияе, докато доковете и океанът потъваха в мрак. В обратната посока все още се виждаше златистата светлина на деня.

Говорещия с животни се бе наместил на овалното легло в килията.

Луис се усмихна. Спящият кзинт имаше много миролюбив вид. Може би се опитваше чрез съня да избяга от раните си. Или пък да убие усещането за глад?

Луис го остави.

В полумрака на затвора откри велосипеда на Несус. Бе толкова гладен, че погълна една хранителна тухла, предназначена за стомаха на кукловода, без да се замисли и да обръща внимание на особения й вкус. Сумракът бе започнал да го дразни, така че включи фаровете на кукловодския велосипед, след това издири останалите и пусна и техните фарове. Помещението стана доста по-светло и се изпълни със странни сенки.

Защо се бавеше Несус?

В древния плаващ затвор нямаше кой знае колко забавления. Можеше да се спи само известно време и Луис вече бе използвал своята квота от него. Естествено, същото това време можеше да се оползотвори в размисли какво, по дяволите, прави кукловодът и в подозрения дали не е на път да сключи някаква сделка в твой ущърб.

В края на краищата, Несус не бе просто извънземно създание. Той бе кукловод от Пирсън, с безкрайно дълъг опит в манипулирането на човешки същества за собствени цели. Ако успееше да се спогоди с някакъв предполагаем Строител на пръстеновия свят, нямаше причини да не изостави Луис и Говорителя, и то веднага. Един кукловод нямаше защо да не направи това. И обратно, съществуваха поне две основателни причини да го направи.

Говорещия с животни почти сигурно щеше да предприеме нов опит да открадне „Далечният изстрел“ от Луис Ву, за да може расата му да се възползва от новия квантов хипердвигател. Съществуваше вероятност кукловодът да пострада при схватката. Е, нямаше ли да е по-безопасно за него да изостави Говорителя сега , а едновременно с него и Луис Ву, който и без това не би могъл да противодейства на такава операция.

Освен това и двамата вече знаеха твърде много. След смъртта на Тила единствено Говорителя и Луис можеха да разкажат някому за експериментите, които кукловодите бяха правили в моделирането на чужди еволюции. Може би на Несус е било наредено да даде информация на спътниците си относно примамването на звездни семена и законите на фертилитета с единствената цел да се запознае с реакциите им. Вероятно му е било заповядано, също така, по някое време да ги изостави.

Мислите на Луис всъщност не бяха нови. Той бе нащрек в очакване на някакви действия от страна на Несус още от момента, когато кукловодът си призна, че с помощта на примамки бе насочил кораб на Аутсайдерите към Процион. Подозренията му имаха основания, но така или иначе не бе в състояние да направи нищо, с което да противодейства.

За да се освободи от тази натрапчива мисъл, Луис влезе в друга килия. С лазерното си фенерче сряза предполагаемата брава на една врата и след четвъртия напън я отвори.