Лари Нивън - Пръстенов свят

— За робовладелец ли ме мисли?

— Може и да ме взема за твоя робиня. Ще му кажеш, че не съм твоя собственост, Луис. Нали?

Луис почувства болка в гърлото си.

— Мисля, че ще си спестя обясненията, ако просто те продам. Стига ти да го искаш.

— Прав си. Работата е там, че ми се пътешества из пръстеновия свят заедно с него. Обичам го, Луис.

— Вярвам ти. Били сте родени един за друг — каза Луис Ву. — Съдбата е решила, че трябва да се срещнете. Стотици милиарди двойки хора са изпитвали това чувство.

Погледът й се изпълни със съмнение.

— Луис, да не би да проявяваш сарказъм?

— Преди месец ти нямаше да знаеш каква е разликата между сарказъм и стъклен транзистор. Не, не съм саркастичен. Пък и стотиците милиарди двойки хора в случая са без значение, тъй като не са били част от експериментите на някакъв смахнат кукловод.

По едно време разбра, че всички го наблюдават. Дори Търсача го бе зяпнал в желанието си да проумее защо са се вторачили другите.

Луис обаче гледаше единствено Тила Браун.

— Катастрофирахме върху пръстеновия свят — рече тихо той, — защото този свят е съвършената околна среда за теб. Беше ти нужно да научиш неща, които нямаше как да научиш на Земята или където и да е другаде. Може да е имало и други причини да се окажеш тук, наличието на по-добър възстановител, например, или на повече простор. Мисля обаче, че главното е било необходимостта да научиш нещо.

— Да науча… какво?

— Да научиш какво представлява болката. Какво представлява страхът. Какво представлява загубата. Откакто дойде тук, стана различна жена. По-рано беше като абстракция. Случвало ли ти се беше да си набодеш крака?

— Що за странен въпрос… Мисля, че не.

— А да се опариш?

Тя го погледна и той разбра, че не си спомня.

— „Лъжецът“ катастрофира, за да можеш да се окажеш тук. Изминахме двеста хиляди мили, за да се срещнеш с Търсача. Велосипедът ти те доведе точно над него и бе уловен от полицейското силово поле точно където трябва, защото той е бил човекът, който съдбата е отредила да обикнеш.

Тила се усмихна. Луис не отвърна на усмивката й.

— Късметът ти изискваше да разполагаш с достатъчно време, за да го опознаеш. Това наложи Говорещия с животни и аз да повисим с главата надолу…

— Луис!

— … около двадесет часа, и то на деветдесетфутова височина. Има обаче и по-лоши неща.

Кзинтът изръмжа:

— Зависи от гледната точка.

Луис не му обърна внимание.

— Тила, фактът, че се влюби в мен, бе мотив за твоето присъединяване към експедицията. Ти вече не ме обичаш, защото това повече не е необходимо. Ти вече си тук . А и аз те обичах по същата причина, тъй като късметът на Тила Браун ме превърна в марионетка… Истинската марионетка обаче си ти. Ще бъдеш вързана за конците на своя късмет до края на живота си. Тандж знае дали разполагаш със собствена свободна воля. Така или иначе, няма да ти е лесно да я проявяваш.

Тила бе побледняла. Явно все още сдържаше сълзите си единствено поради способността да се владее. По-рано не умееше това.

Търсача беше коленичил, наблюдаваше и двамата, и опитваше с пръст остротата на своята черна метална сабя. Не можеше да не разбира, че Тила е нещастна. Навярно продължаваше да мисли, че тя принадлежи на Луис Ву.

Луис погледна към кукловода. Не бе изненадан, че Несус се е свил на кълбо и е скрил глава в корема си. По този начин се бе изолирал от Вселената.

Хвана го за задния крак. Откри, че може да го претърколи по гръб без усилия. Несус не тежеше много повече от самия него.

Не му стана приятно. Кракът му трепереше в ръката на Луис.

— Ти си виновен за цялата тази работа — каза Луис Ву, — ти, с твоята чудовищна себичност. Тя ме безпокои почти толкова много, колкото чудовищните грешки, които направи. Как можеш да бъдеш едновременно толкова могъщ, толкова решителен и толкова глупав е нещото, което никога няма да разбера. Успя ли да схванеш, че всичко, което ни се случи в този свят, е само страничен резултат от действието на късмета на Тила Браун?

Топката, в която се беше превърнал Несус, се сви още по-плътно. Говорителя наблюдаваше сцената с възхищение.

— Прибери се у дома си при другите кукловоди и им кажи, че намесата в размножителните навици на хората е безнадеждна работа. Кажи им, че достатъчно много жени като Тила Браун могат да направят на пух и прах всички закони за вероятността. Кажи им, че и елементарната физика не е нищо друго, освен проява на вероятностите на атомно равнище. Кажи им, че вселената е твърде сложна играчка, за да могат и най-предпазливите мислещи същества да си позволят шегички с нея.