Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

Когато корабът започна последните си маневри за приземяването, Бордман затвори очи. Усети как гравитацията впива нокти в остаряващата му плът. Надолу. Надолу. Надолу. Колко приземявания на различни планети бе извършил, отвратен от всички до едно? Животът на диплома̀та е неспокоен. Коледа на Марс, Рождество Христово на някой от световете в Центурион, летните празници на някоя воняща планета от системата на Ригел, а сега пък — това пътуване, най-сложното от всички. Човек не е създаден да се стрелка по такъв начин от звезда към звезда, помисли си Бордман. Изгубил съм чувството си за Вселена. Казват, че това е най-богатият период от съществуванието на човечеството; мисля обаче, че човек може да стане по-богат, ако опознае всеки атом от един-единствен златен остров в лазурното море, отколкото да прекара дните си, носейки се между различните светове.

Знаеше, че лицето му се е изкривило от гравитацията на Лемнос при наближаването на кораба към планетата. Около шията си имаше месести гънки, тук-там по тялото си бе натрупал излишни килограми, които му придаваха пухкав, изнежен вид. С малко усилия Бордман би могъл да придобие модния загладен вид на съвременен мъж; в неговата епоха човек на сто двайсет и пет години можеше да изглежда като юноша, стига да поиска. Това би могло да се нарече и инвестиция: като излъжеш с външния си вид, подобряваш статуса си. Неговият бизнес бе да продава съвети на правителствата, а правителствата не обичаха да купуват съвети от хора с момчешки външен вид. През последните четирийсет години Бордман изглеждаше петдесет и петгодишен и очакваше да запази външността си на силен и енергичен мъж на средна възраст поне още половин век. По-нататък ще остави времето да си каже своето и ще навлезе в последния стадий на кариерата си. Ще има бяла коса и хлътнали бузи, характерни за мъж на осемдесет години, повече ще прилича на Нестор, отколкото на Одисей. В момента от професионална гледна точка бе по-добре да изглежда малко извън форма — досущ както изглеждаше сега.

Беше нисък, но тъй набит, че спокойно доминираше на заседателните маси. Могъщите му рамене, широките гърди и дългите ръце повече биха отивали на някой великан. Когато се изправеше, Бордман изглеждаше по-нисък от среден ръст, ала седнал внушаваше уважение. Той намери и това си качество за полезно и изобщо не възнамеряваше да го променя. Един много висок мъж е склонен да командва, вместо да убеждава, а Бордман никога не бе изпитвал желанието да командва. Той предпочиташе по-изтънчените ходове на властта. Един нисък мъж, който изглежда едър край заседателната маса, може да управлява империи. Бизнесът на империите се върти в седнало положение.

Видът му внушаваше властност: яки челюсти, масивен, макар и чип нос, твърди, но същевременно чувствени устни, плътни, рунтави вежди. Черни кичури коса се спускаха по огромното му чело, което би предизвикало възхита у неандерталците. Носеше косата си дълга и неподстригана. По пръстите му лъщяха три пръстена, единият — жироскоп от платина и рубини с тъмни инкрустации от Уран-238. Стилът му на обличане бе строг и консервативен, свеждаше се до тежки тъкани и едва ли не средновековни кройки. В други времена би изглеждал като склонен към светски изяви кардинал или амбициозен министър-председател; би заемал важно място в който и да е двор. И сега бе важна клечка. Цената на важността му обаче включваше и неприятностите от пътуванията. Скоро щеше да се приземи на чужда планета, където въздухът щеше да мирише другояче, гравитацията щеше да е малко по-силна, а слънцето — по-различно. Бордман се намръщи. Колко ли още щеше да продължи приземяването?

Погледна Нед Роулинс. Около двайсет и две, двайсет и тригодишен: олицетворение на наивната младост на човечеството. Но Бордман знаеше, че Нед бе достатъчно възрастен, за да е научил повече, отколкото подсказваше външността му. Висок, хубавец без намесата на козметичната хирургия; руса коса, сини очи, пълни, енергични устни, безупречни зъби. Бе син на теоретик в областта на комуникациите, вече покойник, един от най-близките приятели на Ричард Мълър. Бордман разчиташе тази връзка да ги отведе доста далеч в предстоящата схватка.

Роулинс попита:

— Не се ли чувстваш добре, Чарлз?

— Ще го преживея. Скоро ще кацнем.

— Кацането изглежда твърде бавно, нали?

— Остава още минута — отвърна Бордман.

Лицето на момчето изглеждаше почти незасегнато от силите, които му въздействаха. Лявата му буза бе леко отпусната надолу и това бе всичко. Странно бе подигравателното изражение върху гладкото му лице.