Робърт Силвърбърг - Време на промени

И друга мисъл ме безпокои в тези първи страници — за състава на моята аудитория. Предполагам естествено, че ще имам свои читатели. Но кои са те? Кои сте вие? Мъже и жени от моята родна планета, прелистващи страниците под мъждукащата светлина на фенерчето, треперещи, при всяко почукване на вратата? Или може би сте обитатели на други светове, разгърнали книгата от любопитство, за да надзърнете в един чужд, дори враждебен свят. Нямам представа. Не мога така лесно да установя връзка с теб, мой непознати читателю. Когато за пръв път ми хрумна да излея душата си на къс хартия, помислих си, че няма нищо по-лесно от това. Просто една продължителна среща с въображаем изповедник, който ще ме изслуша и накрая ще ми даде опрощение. Ала сега разбирам, че ще трябва да намеря друг подход. Ако не сте от моя свят, или сте негови обитатели, но от друго време, много от нещата, които ще ви кажа може да ви се сторят неразбираеми.

Ето защо ще се налага да ви обяснявам. Възможно е понякога да прекалявам с подробностите, някои от които ще ви се сторят очевидни. Простете предварително, ако ви разказвам за нещо, което вече знаете. И простете също така, ако в разказа ми липсва определена последователност и понякога се обръщам към някой друг. Защото, непознати читателю, за мен ти си човек с много лица. Веднъж те виждам с гърбавия нос на изповедника Джид, друг път ми се усмихваш с усмивката на моя вречен брат Ноим Кондорит, или ме гледаш нежно, сякаш си вречената ми сестра Халум. Понякога се изправяш пред мен в облика на изкусителя Швайц, от снизходителната Земя, превъплащаваш се в сина на сина на сина на моя син, който ще се появи на бял свят след цяло съзвездие от лета, нетърпелив да научи повече за своите предшественици. Понякога си просто странник от друга планета, за който ние, жителите на Бортан сме само гротескни, тайнствени и неразбираеми същества. Не те познавам и затова ще бъда несръчен в опитите си, да говоря с теб.

Но, кълна се във Вратата на Сала, преди още да съм свършил, ще ме познаваш, както нито един бортанец, не е бил опознаван досега!

Аз съм мъж на средна възраст. Трийсет пъти се е завъртял Бортан около златисто-зеленото ни слънце, след като съм се родил, а на нашият свят, човек се смята за старец ако е преживял петдесет подобни завъртания, докато най-възрастният обитател, за когото съм чувал е починал малко преди осемдесетия цикъл. Ако се случиш да си от друг свят, ето така ще определиш нашия жизнен цикъл спрямо вашия. Землянинът Швайц твърдеше, че е на четирийсет и три години според неговото летоброене, а не изглеждаше по-възрастен от мен.

Тялото ми е силно. И тук сега ще извърша двоен грях, защото не само, че ще говоря за себе си без никакъв свян, но ще проявя гордост и удоволствие от моите физически достойнства. Аз съм висок, жена с нормален ръст едва би стигнала до средата на гърдите ми. Черна и дълга е косата ми, спуска се чак до раменете. Сивкаво-сребристи кичури зачестиха в нея през последните години и украсиха дори брадата ми, покриваща по-голяма част от лицето. Носът ми е издаден напред и правилен, с широка основа и доста големи ноздри. Устните ми са плътни и ми придават, както е прието да се казва, чувствен израз. Очите ми са тъмно-кафяви, леко раздалечени. Неведнъж са ми казвали, че имам очи на човек, създаден за да ръководи другите.

Раменете ми са широки, а гърдите — добре развити. Почти цялата ми кожа е покрити със ситни, гъсти косми. Ръцете ми са дълги, с широки длани. Мускулите ми са силни и изпъкват под кожата. Движа се грациозно за човек с подобен ръст, притежавам чудесна координация. Обичам да спортувам и веднъж когато бях млад запратих пернатото копие на другия край на стадион Манеран, рекорд, непостигнат до ден днешен.

Жените ме намират за привлекателен — всички, с изключение на онези, които предпочитат крехките, учени мъже и се страхуват от силата, енергията и прекомерния ръст. Без съмнение, политическата мощ, на която се радвах в предишните времена доведе не една партньорка в моето ложе, но уверен съм, че те бяха привлечени както от външния ми вид, така и от нещо по-неуловимо. Повечето в края на краищата си тръгваха разочаровани. Нито големите мускули, нито гъстото окосмяване правят от мъжа изкусен любовник, а и едрият член не е гаранция за екстаз. Не съм шампион по съвукопляване. Ето, виждате ли, не крия нищо от вас. В мен има някаква вродена нетърпимост към допира, която се проявява само по време на любовната игра. Когато проникна в една жена, толкова съм погълнат от акта, че почти не мога да се сдържам, докато настъпи нейният миг на удоволствие. Пред нито един изповедник не съм признавал този свой недостатък, нито пък съм предполагал, че ще мога да го сторя някога. Но много са онези обитателки на Бортан, които са имали възможността пряко да се уверят в моя недъг и несъмнено някои от тях, по-огорчените, са се постарали да разпространят новината, за да се порадват на хапливите и подигравателни забележки по мой адрес. Ето защо го споделям и с вас, не се срамувам да го направя достояние на историята. Не бих искал да мислите за мен, като за космат и як гигант, без да научите за това, колко често плътта е ставала пречка за желанията ми. А може би именно този недъг е част от онези сили, които очертаха пътя ми до този ден в Изгорените низини и ако е така, по-добре да знаете за него.