Грег Беър - Преместването на Марс

Ейкър погледна специалния часовник, поставен на лявата му ръка, даде знак и ние започнахме да броим отзад напред.

На пет корабът потрепери като разлюляна камбана. На четири таванът стана проекция в пълен обем на пространството зад кораба. Всички вдигнахме глави, занемели от учудване. Задвижващите цилиндри вибрираха. Метан-кислородният двигател щеше да ни откъсне от орбитата на Марс. Последва загряване и тестване на съоръженията. После двигателите изреваха с пълна мощност и оставиха след себе си конусовидна оранжева опашка от светлина, която бързо стана прозрачно синя.

Неусетно започнахме да излизаме от състоянието на безтегловност. Почти ни се струваше, че отново сме на Марс. Пътниците, които нямаше къде да седнат, се смееха, стъпили на пода, а някои дори започнаха да танцуват и да пляскат с ръце.

Откъсвахме се от света, който беше родното ми място.

Преди да заспя в каютата си, изучавах диаграмите от ръководството за управление на кораба. Обикновено не си правех този труд. Чарлз обаче държеше на тези неща и аз отново се почувствах задължена да мисля за него — нещо, което не намирах за нормално. Оправдавах тези мисли с уплахата и тъгата по родното място.

Дванайсет от пасажерите в нашия цилиндър щяха кротко да заспят, след като корабът излезеше от началната фаза на полета. Останалите двайсет и трима, предимно марсианци, щяхме да бодърстваме през цялото време. В нашата група десет бяхме от женски пол, тринайсет — от мъжки, като шестима от тях бяха добра партия, но подозирах, че със съвременното си земно възпитание дори женените лесно щяха да изпаднат в капана на повърхностна връзка по време на пътуването. Аз не се интересувах от това.

Алън не можа да ме привлече в началото на нашето запознанство, а Битрас все още беше за мен просто едно нищожество, което всява страх; не толкова човешко същество, колкото потенциален причинител на неприятности. Никога не съм била особено общителна, което компенсираше шумните ми роднини от всякакви разновидности, и сега, като някой, който прекарва първа вечер сред обществото, предпочитах да не завързвам близки контакти с другите в залата или каютата за хранене.

Двигателите на принципа на химичните реакции и йонните бутала, които извеждат космическите кораби от планетарна орбита и ускоряват до постоянната скорост, отделят незначителни количества отпадъчни вещества. Пламъците от реакцията при нагряване на газовете от главната двигателна част, обаче, съдържат радиоактивни частици. Навигационният стандарт изисква при запалване на двигателите да се вземат под внимание и други космически транспортни средства, които може да пресекат орбитата на кораба в разстояние до четири дни.

Главната двигателна част на кораба се задействаше на десет милиона километра от Марс.

Слънчевият вятър отнася изгорелите газове, стелещи се на десет милиона километра под и над кораба за около две седмици (пишеше в ръководството). Това позволява чист коридор за преминаване почти през целия слънчев цикъл, но в периодите на минимална соларна активност изгорелите газове се отнасят до четирийсет и пет дни и тогава при изстрелването на газови космически кораби трябва разрешение от Тристранния навигационен контрол.

Като илюстрация към текста във въздуха се разтвориха цветни триизмерни диаграми.

При полет Земя-Марс, когато планетите не са в техните най-благоприятни конфигурации, се изразходват повече газове за издигането и се изисква по-голяма скорост. По-дългите и по-скоростни курсове, за разлика от по-късите и по-бавните, минават през орбитите на Венера и Меркурий, където слънчевата радиация е по-силна. Медицината е напреднала дотам, че пътниците бързо и ефикасно се възстановяват от пораженията на радиацията и дори и при най-близките до Слънцето маршрути не остават последици за здравето.

Какво щеше да се случи, ако се окажех негодна за космически полет? Изпитите преминах успешно, но знаех случаи на пасажери, които не понасят открития космос и трябва да взимат приспивателни, ако не може да им се осигури специално отделение за сън.

Представих си пред мен осем месеца, изпълнени с ужас. Каютата се смали, въздухът ми се видя застоял. В ума ми изплува как Битрас ме докосва с ръка. Аз започвам да го удрям. Той не проявява нужния разум и още преди да стигнем Земята ме уволнява. Нямам друг избор, освен да се върна при следваща възможност и да прекарам още десет или даже дванайсет месеца в космоса… Полудявам и започвам да крещя. Медиците ме натъпкват с успокоителни и попадам в ужасното състояние, описано в «ЛитВид», когато си хванат в капан между два свята, съзнанието ти се рее свободно от тялото и няма къде да отиде, отлита далеч от разумните светове и трябва да заживее с чудовищата на другата действителност.