Грег Беър - Преместването на Марс

— Това е нищо — каза тя. — Родителите ми ми дадоха седем различни подобрения. Ако поискам, мога да свиря на почти всички музикални инструменти и то само след няколкодневни упражнения. Е, няма да бъда от най-добрите музиканти разбира се, но мога да мина за талантлив аматьор. Ако законът го разреши, до няколко години може да си инсталирам минимислител.

— Многото ти умения не ти ли създават неприятности?

Ориана се сви на кълбо и се претърколи така, че застана надолу с главата. Пръстът на крака й се закачи на някакъв лост и тя спря да се върти.

— Свикнала съм. Дори и на Земята някои хора смятат, че родителите ми и аз сме прекалили. Аз исках, а те ми изпълняваха желанията. Трябва много да се развъртя, за да си намеря приятели.

— А сега това ли правиш? — попитах.

— И още как. Само че аз никога не се фукам. Това най-бързо проваля добрите отношения. Ти си естествена, нали?

Кимнах.

— Някои от моите приятели биха ти завидели. Винаги трябва да бъдеш естествен. Но това много ще забави темпото ми. Чувствала ли си се някога бавна?

Засмях се. Изглеждаше прекалено ефирна, за да й се сърдиш… за дълго.

— През цялото време — отговорих.

— Тогава защо не си направиш подобрения? Това е възможно дори и на Марс. А ти си от «Мейджъмдар», нали?

Начинът, по който ми зададе въпроса, говореше, че много добре знае, че съм от «Мейджъмдар».

— Точното време за промяна. Два месеца. Дойдохме с ускорен полет от вътрешността на Марс. Родителите ми никога не са били там и решиха, че трябва да разгледаме Луната и Марс. Те лесно могат да бъдат подмамени.

— Хареса ли ви?

— Беше чудесно — възкликна Ориана. — Имаше толкова много предизвикателства. Направо прекрасно. Сякаш цялата планета навлиза в непокорните години на пубертета.

Не бях чувала някой да я описва по този начин. Марсианците смятат себе си за древни и закостенели, като навярно бъркат нашата собствена кратка история със съществуването на самата планета.

— Къде бяхте?

— Поканиха ни да отседнем в половин дузина малки и големи градове. Дори посетихме някои от крайните станции — тези, които са построени наскоро от емигрирали земяни. Майка ми и баща ми познават немалко елоянци. Не отидохме до… — тя отново направи замислена пауза, — Ила или Джуда. Там е твоят дом, нали?

— Откъде имаш тази информация? — попитах. Домашният ми адрес не беше вписан в откритата декларация.

— Влязох в обществените справочници — каза Ориана, — и все още не съм изтрила информацията.

— Защо? Тя може да бъде вкарана във всеки компютър.

— Не използвам платки. Вземам всичко направо, без да отделям нещо. Харесва ми да имам поглед върху всичко.

Тя обви ръце около тялото си и продължи:

— Зарината съм от данни. Когато си тръгна, ще ми остане чистата информация и преработените данни.

— О!

— Знания, изчистени до тяхната същина. Да се образоваш означава да съществуваш.

— О! — Този път затворих уста.

— Мисля, че повечето марсианци бяха шокирани от мен. Дори и много на моята възраст. Марсианците не са много съвременни, нали?

— Някои смятат така.

— А ти?

— Предполагам, че съм доста консервативна.

Тя разгърна дългите си ръце и крака, хвана се за дръжките в кабинката и продължи:

— Не харесвам никой на кораба. Имам предвид за партньор. А ти?

— И аз — отговорих.

— Имала ли си много партньори?

— Любовници ли?

— Това е хубава дума, но не винаги е точна, нали? — усмихна се мъдро тя.

— Няколко — отговорих, като се надявах, че ще схване намека и няма да любопитства повече.

— Родителите ми са участвали в програмата за ранни партньори. И аз имам партньори от десетгодишна. Смяташ ли, че е било твърде рано?

Не показах, че съм шокирана. Бях чувала за ранните партньори, но това не се практикуваше на Марс.

— Ние смятаме, че детството не трябва да се отнема на децата — отвърнах.

— Повярвай ми — призна Ориана, — от петгодишна вече не съм дете. Това смущава ли те?

— Нима за пръв си правила секс, когато си била на десет? — попитах я, а разговорът наистина ме смущаваше.

— Не! Никога физически не съм правила секс.

— А симулации ли? — попитах тихо.

— Понякога. Друг път бях партньорка… О, разбирам объркването ти. Искам да кажа, че съм споделяла с други мислите и чувствата си и сме намирали толкова много начини да си доставяме удоволствие. Обичам симулациите на пълния живот. Вече на два пъти съм ги преживявала. Бяха много продължителни. Разбира се, знам всичко за секса. Дори и когато не може физически да се реализира. Като сексът между четириизмерните човешки форми.