Грег Беър - Преместването на Марс

Изведнъж тя много се разстрои, а изглеждаше толкова обаятелна, че на момента ми се прииска да се извиня и да измисля нещо, за да я направя щастлива. Господи, помислих си, цяла планета такива като нея!

— Никога не съм споделяла мислите и чувствата си — казах.

— Аз с удоволствие ще споделя с теб — предложението беше толкова подкупващо, че не знаех какво да отговоря. — Ти изглеждаш съвсем естествена и смятам, че ще го правиш по един прекрасен начин. Наблюдавам те откакто започна пътуването. — Тя стисна устни и се дръпна към стената. — Дано само да не съм насилила нещата.

— Не — отговорих.

Ориана протегна ръка, докосна бузата ми и започна да ме гали с горната част на пръстите си. Попита:

— Ще споделиш ли с мен?

Изчервих се и ядосано отговорих:

— Аз не правя симулации.

— Тогава нека просто да си говорим, докато трае пътуването. А когато стигнем Земята, ще ти покажа някои неща, на които ти, като турист от Марс, сигурно няма да обърнеш внимание. Ще те запозная с приятелите си. Всички ще те харесат.

— Добре — отвърнах с надеждата, че ако не успеех да се справя със ситуацията, винаги можех да се оправдая с културните различия и да избягам.

— Земята значи много за мен — каза Ориана, като очарователно лениво притвори очи. — Сега, след като бях на Марс, осъзнавам много ясно това.

Наближаваше разделителната точка на десетмилионния километър и газовото задвижване скоро щеше да се задейства. След като се активираха двигателите, в централния корпус нямаше да може да се стои.

След голямото парти, което беше един от най-добрите банкети на кораба, капитанът се сбогува и влезе в противоположния цилиндър. Пасажерите, настанени там, повече нямаше да могат да го напускат и да се виждат с нас. Стиснахме си ръцете и те последваха капитана.

Повечето от пътниците в нашия цилиндър си легнаха в каютите, за да преживеят по-леко промяната. Други, по-издръжливи, включително и аз, останахме в залата. Започна задължителното броене. Мразех да се чувствам като турист, но се присъединих към останалите. Ейкър беше прекалено приятен, за да го лишим от задълженията му.

Отново бяхме в безтегловност, но след няколко часа щяхме да почувстваме пълната земна гравитация. Стигнахме до нула, всички извикахме в един глас и из кораба се разнесе глухо бумтене. Спуснахме крака на пода. Ориана, застанала близо до родителите си, почти изпадна в екстаз. В главата ми се появи образа на Св. Тереза от Бермайни, която била поразена от лъча на просветлението.

Пламъците на газовете се носеха зад нас като огромно и пищно булчинско було. Искрящо сини в средата, напръскани с оранжево от прочистването на йонизиращия двигател, те ни тласкаха неотстъпно напред при пълна гравитация, която беше почти три пъти повече от марсианското ни тегло.

Някои, включително родителите на Ориана, се изкачиха в предната част и проявиха смелост да правят упражнения в гимнастическия салон, като се шегуваха и подхвърляха подигравки към нас, които едва помръдвахме. Избрах не толкова драстична мярка и около час се разхождах нагоре-надолу из цилиндъра. Временните биохимични медикаменти правеха пълната гравитация поносима, но не и приятна. При подготовката за полета бях прочела, че може да мине една седмица на Земята, преди някой, вземал временните медикаменти, да свикне с потискащата тежест. Ориана дойде с мен. Тя също беше взела медикаменти и се стараеше да възвърне земната си сила.

Докато се изкачвахме в цилиндъра от залата за наблюдения към пътеката на контролния отсек, Ориана ми разказваше за земната мода в облеклото.

— От две години не следя тенденциите, но ми е приятно да си мисля, че съм в крак с модата и не изоставам от това, което става.

— Какво носят там? — попитах.

— Пищни официални дрехи в зелено, с дантели. Маските не са модерни вече. Тях ги носят само скитниците — проекции на маски с личните им емблеми. Всички други обаче са против такива проекции. А аз ги харесвам. Позволяват ти да се разхождаш едва ли не гол, без да показваш нищо.

— Мога да подменя гардероба си. Взела съм достатъчно плат.

Ориана направи гримаса и каза:

— Тази година ще се носят готови еднотипни облекла. Най-модерни ще са старите материи. Особено по-износените. Ще поровим в магазините за рециклиране. Поизтърканите дрехи са много шик.

— Аз трябва ли да се съобразявам с всичко това?

— Не, разбира се. Аз самата на всеки месец си меня мнението — ту съм роб на модата, ту сама си измислям стил.