Грег Беър - Преместването на Марс

— Земяните очакват червените зайци да бъдат ретро, нали?

Ориана приятелски се усмихна и каза съчувствено:

— С този език смятай, че вече си го постигнала. Просто се вслушвай в съветите ми и ще успееш да се справиш с мнението на другите.

Стояхме останали без дъх в коридора до мястото за свръзка в предната част на кораба, за да си починем за няколко минути.

— Поправяй ме, когато има нужда — казах на пресекулки.

— На Марс вие все още говорите странно. Звучите като хора от средата на двайсет и първи век. За земяните сте като Чосър. Ако не си мултилингвистична, което е по-добрият вариант, в случай че не си се сдобила с някое подобрение, най-добре е да говориш направо като в ранния двайсет и първи век. Всички го разбират, освен ако не говориш френски, немски или датски. За тях стандартно е всичко, което е не по-старо от двайсет години. Китайците използват около осем различни вида европиджин. Руснаците…

— Ще се огранича само с английския.

— Това е най-доброто за теб — кимна тя.

Газовите двигатели бяха изключени и отново изпаднахме в безтегловност. Беше време цилиндрите да се отделят от основния корпус и да започне ротацията. «Туамоту» внимателно завъртя дългите прихващачи между корпуса и външните цилиндри. Прихващачите бяха закрепени към ротора на корпуса, а цилиндрите използваха собствените си малки метанови ускорители, за да започнат въртенето.

След пълното им разгръщане цилиндрите застанаха перпендикулярно на корпуса. Като свърши корабната акселерация, за да преминем от едно ниво на друго, трябваше да се катерим надолу-нагоре или да ползваме асансьора. В залата за наблюдение и на «най-долните» нива центробежната сила създаваше гравитация около една четвърт от нормалната.

Когато цилиндрите се завъртяха до крайно положение, тези, които щяха да проспят останалата част от пътуването, се оттеглиха в каютите си. В тяхна чест беше дадено малко парти. В нашия цилиндър бяхме останали само двайсет и трима активни пасажери, а ни оставаха още цели седем месеца в космоса.

Ориана беше напълнила каютата си с пиктограмни проекции, всяка от които напомняше за симулация или «ЛитВид». Повече от двайсет висяха във въздуха като малки скулптури, някои пулсираха, други едва чуто пееха.

— Глупаво е, нали? — каза тя и се засмя. — Ще ги изключа.

Махна с ръка и образите изчезнаха, което ми даде възможност да разгледам цялата й каюта. Беше подредена, но претрупана. В единия ъгъл лежеше пуловер или по-скоро половин пуловер. От него стърчаха малки пръчки, а отстрани имаше топка от нещо, което навярно бяха конци, или не, сетих се — прежда.

— Плетеш ли? — попитах я.

— Да. Понякога губя представа къде съм или какво правя и плетенето на една или две куки ме връща в действителността. Това е много актуално в Париж, където живее баща ми.

— Майка ти и баща ти заедно ли живеят?

— Понякога. Тяхната връзка е много свободна. Повечето време от годината живея при баща ми. Понякога отивам в Естония при майка ми. Тя е търговски агент за «Искандер Рисорсиз», а те привличат опитни работници от целия свят.

— А баща ти?

— Той е минен инженер за «Юропиън Уотърс Кънсървънси». Много време прекарва на подводници. Имам чудесна симулация на Северно море. Искаш ли да ти покажа?

— Не точно сега. Не ти ли се иска да имаш само един дом?

— Защо? — попита ме тя, като протегна ръка.

— За да чувстваш, че принадлежиш някъде. Да знаеш къде ти е мястото.

Ориана се усмихна широко и ми отговори:

— Познавам цялата Земя, и то не само от симулации. Била съм навсякъде сама или с родителите си. Мога да стигна с шокър от Джибути до Сиатъл само за четири часа. Страхотно е, когато се сменят климатите.

— Понякога пътувала ли си по-спокойно? — попитах.

— Искаш да кажеш… — тя прокара ръка по постелката на леглото. — Наземна скорост? Двойно дигитална?

— Единично.

— Разбира се. Преди две години пропътувах цяла Европа на колела с няколко кенийци. Палехме си лагерни огньове, гледахме нощното небе и прибирането на реколтата в Елзас. Ти наистина си луда по тези неща, нали?

— Очевидно имаш предвид като кон с капаци.

— Виж, Земята не е пред упадък. Наистина не е. Аз съм точно като теб, а не нещастно малко богато момиче.

— Сигурно просто завиждам.

— По-скоро си стеснителна — каза Ориана. — Но ако искаш да ме питаш нещо за Земята, за настоящето, историята и културата, можеш да го направиш. Пред нас има много месеци, които не искам да прекарам в джогинг и плуване.