Грег Беър - Преместването на Марс

Чарлз се беше оженил. Бе намерил покоя, който търсеше. Той беше на път да стане значима личност, ако не за мен, то поне за Марс и Земята.

Браво на него.

За мен Ориана беше като ярък пламък, разгарян от силния вятър. Както никога не можех предварително да кажа накъде ще задуха вятърът, така не знаех и в какво настроение ще е тя. Но никога не я видях намръщена, обезкуражена или дори прекалено критична. Когато приковеше вниманието си в мен, за да слуша какво й говоря или просто да ме наблюдава, разбирах как се чувства всяка котка, когато човешко същество започне да я изучава.

На практика Ориана не беше по-умна от мен, но бяха поразителни бързия й достъп до всякаква информация и почти нехайното прилагане на умения, които бяха купени, а не научени или придобити. И на двете ни липсваше едно и също нещо, което не можехме да получим от Земята при цялото нейно величие — опита, който се вкоренява в съзнанието и във всяка клетка на тялото. Подобренията и елитното образование не бяха в състояние да я научат как да изпита страстта на твърдото убеждение или удовлетвореността от личната цел.

Разговаряхме, телескопът изпълваше стаите ни с проекции, играехме различни игри в залата, гледахме от платформата за наблюдения как звездите минават покрай нас. Ориана ми показа собственото ми недалечно минало. От нея научих много за Земята, а още повече за себе си. Показа ми колко много още трябва да постигна. Въпреки това все още не желаех да участвам с нея в симулация. Тя не преставаше да ме убеждава.

— Чрез по-опитни в тия неща земни жители успях, без някой да разбере, да се сдобия с истински външни симулации. Не съм казвала на родителите си — сподели Ориана на 30 декември, Деня на Джил. Течеше петия месец от нашето пътуване и ние току-що бяхме приключили с най-тежката серия от упражнения досега — три часа бягане на място с магнитни костюми в залата за спорт по пътека, която създаваше пълна земна гравитация. — Нали няма да ме издадеш?

— Това незаконно ли е?

— Не точно незаконно, но компаниите производителки вземат всички мерки за защита. Ако разберат, може да ме изключат от списъка на потребителите. Не понасят фалшификати, внесени отвън.

— Симулациите не са много популярни извън Земята — отбелязах.

— Това наистина ще ти хареса — каза Ориана, като отхвърли възражението ми с повдигане на рамене. — Всичко става постепенно. Запознава те с различията между мен и теб. Попадаме в атмосферата на днешната Земя, но не е направено с образователна цел. Всичко е плод на въображението и е много романтично. Ти имаш достъп до Алис… Тя е идеална да приема нашите изживявания… Много по-добре, отколкото платките с изкуствена памет. С Алис можем да споделим и най-съкровеното.

— Не съм убедена, че тя ще се съгласи.

— Не знам да има мислител, който да не изгаря от желание да събере колкото може повече информация за човешката същност. Освен това днес е Денят на Джил и трябва да празнуваме. Алис също има нужда да си почине.

Джил, първата земна мислителка, която достигна до самоосъзнаване на 30 декември 2047 г., послужи като модел за създаване на следващото поколение мислители и буквално можеше да се смята за прародителка на Алис. Джил все още беше активна на Земята и когато стигнехме там, Алис искаше да се срещне с нея по мрежата, ако останеше време.

С Ориана използвахме изпарителната торба в моята стая, подсушихме се и аз я попитах:

— Ти мислиш само за симулации. А къде остава истинският живот?

— Истинският живот ще има смисъл, когато стана на осемнайсет. Ще разчитам на себе си и родителите ми няма да носят отговорност за това, което върша. Ще мога да поемам рискове и да живея опасно. Дотогава съм просто котлет.

— Котлет?

— Изтръгната от утробата на родителите ми. Симулациите са упражнения за истинския живот.

— Дори и когато фантазираш?

— Не отивай чак толкова далеч — усмихна се тя. — Те са за удоволствие.

Внимателно отклоних поканата, но дадох да се разбере, че по-късно може и да приема.

Ежедневието на кораба започна да ми действа хипнотично. След четири-пет часов сън, който намаляваше всеки месец, се събуждах с приятна музика и проекция на графика за деня, заедно с менюто, от които можех да избера с какво да се храня или какво да правя. Спортувах, после закусвах, прекарвах няколко часа с Ориана или Алис, или седях в голямата зала и си говорех с другите пасажери. Разговорите на кораба бяха любезни и рядко се стигаше до спорове или противоречия. Преди обяд отново спортувах, само че по-интензивно, след което се хранех с Ориана и родителите й.