Грег Беър - Преместването на Марс

С Алън няколко пъти в седмицата ходехме при Битрас. Той кроеше планове какво ще прави на Земята, а следобедите посвещаваше на усилено учене. Предоставяше ни да разучаваме «ЛитВид» и докладите, повечето от които бяха на Мейджъмдар. Внимавах при разговорите с Ориана или някой друг да не се издам какво съм научила от тези срещи.

Обикновено вечерях с Алън и Битрас и някои от техните земни познати. След това отивах в каютата си, жадна за съществуване без ограничения, и включвах «ЛитВид». После правех леки упражнения и отново хапвах с Алън или Ориана.

Не след дълго започнах да откривам някои противоречия в това, което земяните на кораба казваха за предполагаемото бъдеще на Земята, за плановете на ВИЗА или ВАЮП. Вече почти виждах цялостната картина и това, което знаех, ме впечатляваше и безпокоеше едновременно.

Не мога да забравя един разговор, защото той беше необичайно скучен. Това се случи в края на петия месец. След едночасово обсъждане на икономиката на Земята и връзките й с Тройката, които можеха да се оприличат на огромно куче, размахващо малка, но непрекъснато растяща опашка, се оттеглих и си поръчах вечеря. Само след няколко минути роботът в столовата ми донесе от ярко осветения разпределител изключително вкусна храна — много по-добра от всичко, което можеше да се намери на Марс.

Ориана беше в каютата си, потънала в преживяването на симулация. С нея имахме среща по-късно вечерта. Седнах до Алън на извитата маса. Срещу нас седяха родителите на Ориана. Майка й, Рена Искандера, висока и внушителна жена с етиопски произход, носеше свободен гащеризон на яркооранжеви, тъмнолилави и кафяви щампи. Съпругът й, Пол Фронтиер, французин по рождение и жител на Еврокон, беше спретнато облечен в сиво-зелен космически костюм, свободен по тялото и стеснен на китките и глезените.

Алън говореше с Рена и Пол, а аз седях до него и внимателно слушах.

— Струва ми се, че нас малко ни плашат Земята и обичаите там — каза той. — Има толкова много хора, култури и обичаи. Колкото повече научавам, толкова повече се обърквам.

— Не учите ли за майката-планета в училищата на Марс? — попита Рена. — Най-малкото, за да сте подготвени за такова пътуване.

— Учим — сви рамене Алън. — Но марсианците до голяма степен са погълнати от собствената си история и култура.

Той ме погледна и около очите му се появиха бръчици от негласен смях.

— На Земята се гордеем с това, че можем да приемаме нашата собствена идентичност и разнообразието на култури — обади се Пол. — Марсианците явно се гордеят с това, което са наследили от нас.

Реших да приема предизвикателството и то само за да разбера земяните, а не заради слабото и прикрито обвинение, че сме провинциалисти. Отговорих му:

— Учат ни, че сега Земята е много по-спокойна и стабилна политически от всякога.

— Правилно — кимна Пол.

— Но има толкова много спорове! Толкова много неразбирателства!

Рена се засмя високо и звънко. Тя беше два пъти по-възрастна от мен, но изглеждаше много по-млада и с Ориана можеха да бъдат сбъркани за сестри.

— Ние си падаме по тях — отговори ми тя. — Гордеем се, когато се караме един с друг.

— Искаш да кажеш, че Земята е едно бойно поле? — попита Алън.

— Не, ние наистина имаме разногласия по много въпроси. Но не се избиваме всеки път, когато сме на различни мнения. Сигурно сте учили за двайсети век.

— Да, разбира се — включих се в разговора.

— Най-кървавия в човешката история. Като кошмар — една дълга война, продължила почти от началото до края на века, благоприятна среда за всеки тиранин. Дори на края на века страстите между народи с различна история, религия и географско положение водеха до ужасяващи по размерите си убийства и репресии. Но точно през този период повече народи от всякога разрушиха традиционните форми на управление, други бяха скептично настроени, разочаровани или отчаяни. Народите израстваха.

— Отчаянието им е помагало да израстват? — намръщих се аз неодобрително.

— Нямаше как. Не можеха да се върнат назад, защото никой не можеше да си го позволи. От разрухата вече не можеше да се извлича печалба. Великият бог Мамон стана бог на мира. Тогава се обърнахме към вселената и поставихме началото на заселването на Луната, Марс и малките външни светове. Хората започнаха да разбират нещата.

— Но вие продължавате да имате противоречия — казах, леко хапейки долната си устна, като се надявах да създам впечатление, че въпросите са плод на моята наивност и незнание. Битрас ме учеше как да изглеждам объркана или слаба, за да имам предимство пред другите.