Грег Беър - Преместването на Марс

— Ще прехвърля документите на твоя компютър. Алис вече ги има — каза той и поклати глава с неподправена тъга, а може би и със съжаление.

Нямах никаква вина и не изпитвах жалост към него. Излязох от каютата му замаяна и сякаш олекнала. Да бъдеш предупреден навреме означаваше да бъдеш въоръжен навреме. Облекчението ми се превърна в гняв, когато влязох в собствената си каюта. Седнах на леглото и така го заудрях с юмруци, че се подхвърлях на няколко сантиметра. После легнах по гръб със затворени очи и стиснати зъби и започнах да броя отзад напред. Той можеше да се контролира точно толкова, колкото едно бебе, което се напикава в пелените, чувах в главата си един спокоен и безстрастен глас, който винаги изказваше ясни мисли, колкото и разстроена да бях.

— Той е груб като пещерна мечка — казах на глас. — Той е тромав.

Седнах в леглото, разтърках очи и поех дълбоко въздух.

Аудио и видео връзките между «Туамоту» и Марс бяха прекалено скъпи, за да ги ползвам без ограничения. Вместо тях, изпращах едно писмо за майка, татко и Стан. Последното писмо обаче, което написах в началото на осмия месец, преди да навлезем в земна орбита, адресирах само до майка си:

«Скъпа мамо, засега се справям добре и дори се наслаждавам на по-голямата част от пътешествието. Страхувам се обаче, че повечето от писмата, които ти изпращах, не бяха искрени. Докато бях далеко от Марс, докато разговарях със земяни и наблюдавах как работи Битрас, започнах все по-ясно да осъзнавам колко непригодни за реалния живот сме ние, марсианците. Ограничават ни традициите и консерватизма ни. Ние сме осакатени от собствената си невинност. Бедният Битрас! Той се нахвърли върху мен точно както ти предполагаше, но, слава Богу, само веднъж досега и беше толкова груб, прям и недодялан. Той, който е пътувал толкова много, има толкова широки разбирания и е такава важна личност. Един приятел веднъж ми каза, че марсианците не обучават децата си на най-важните неща от живота — ухажването, отношенията един с друг, любовта, а разчитат само на индивидуалното самообучение, което е все едно да се целиш напосоки и обикновено да не улучваш. На Земята Битрас ще премине терапия за социализация, ще прекарва повечето си време в симулации, ще изчисти съзнанието си и ще усъвършенства уменията си. Защо става така, че чувството ни за индивидуалност не ни позволява да коригираме слабостите си?

Много време прекарвам с една млада жена от Земята. Тя е умна и забавна и в сравнение с мен е на хиляда години, въпреки че в действителност е само на седемнайсет земни години. На осемнайсетия й рожден ден ще преживея симулация с нея и чрез нейните фантазии ще изследвам мъдростта на древната Земя. Не знам какво точно е преживяването, но подозирам, че няма да се чувствам спокойна. Тя едва ли ще разбере нещо, но аз съм ужасена. Ти навярно ще се шокираш, като четеш тези редове, но не мисли, че за мен шокът от това, което ще направя, ще е по-малък. Винаги съм смятала, че съм уравновесена и невъзмутима, но моята невинност, моето невежество ме отвращават.

Алис също предложи да опитам нещо такова. Надявам се, че до известна степен това е оправдание за теб, но ако не е… както казва Ориана (така се казва младата жена), аз вече не съм котлет.»

Изпратих закодираното писмо и преди майка ми да има време да отговори, на осемнайсетия рожден ден на Ориана, когато оставаха два дни до преместването ни от «Туамоту» на совалка до Земята, ние се потопихме в тайно донесената симулация на въображението.

— По-добре късно, отколкото никога — каза Ориана, докато включваше компютъра си на личен канал и се свързвахме една с друга и с Алис, която нямаше търпение да започне да ни води.

— Все още не си ми казала за какво ще е.

— Това е роман с четирийсет действащи лица.

— Текст?

— Нарича се роман, защото има сюжет, а не е просто пейзаж. Ти си част от всички. Можеш да сменяш действащите лица, но част от тяхната самоличност остава. Докато си някой, няма да можеш да мислиш напълно като себе си, но ще можеш да наблюдаваш. Казано с други думи, част от теб ще осъзнава коя си ти. Това не е пълна симулация.

— О!

— Винаги можеш да се откажеш, а можеш и да се местиш във времето.

— Правила ли си същата и преди?

— Не — отговори Ориана. — Затова не исках да я възпроизвеждам просто на компютър. Алис може да ни пази по-добре и да ни осигурява повече подробности. Ако се появи вирус, тя може плавно да ни изтегли, а не да ни изключва, защото тогава винаги ме боли глава.