Грег Беър - Преместването на Марс

— Надявам се, че не говориш за всички на Земята — усмихна се Пол. — Да спориш не означава да мразиш, поне според здравомислещите. Опонентите печелят от това. Ние се стремим да се развиваме и да постигаме повече. Ако загубим, знаем, че ще се бием в други войни, войни без проливане на кръв, войни на ума, където изходите са много, а не само победа или загуба.

— А ако имате различия с Марс? — попитах, като надянах маската на загрижена провинциалистка. — Ако не можем да се разберем?

— Нас не бива да ни надценяват като противници — поклати глава Пол. Рена явно беше съгласна с него.

— Което е добро за всички, е добро и за Земята — каза тя и докосна ръката ми. — Земята е толкова разнородна, предполага толкова много възможности за развитие и промяна, толкова много, както ти самата казваш, различни мнения. Но ако разгледаме политиката и отношенията на народите към нея, без значение къде живеят, ще останем учудени как те постигат съгласие за важните цели.

Цели. Думата отекна в главата ми. Алис, ти си напълно права.

— Какви например?

— Ами, не можем да бъдем недисциплинирани. Вселената не е толкова приятелски настроена. Слабостта и слабите поддръжници.

— Като Марс — подметнах.

Рена присви очи. Май се бях поувлякла.

— Трябва взаимно да си помагаме за постигане на общите цели на всички човешки светове — заяви тя.

— Срещу кого трябва да се съюзяваме?

— Не «срещу», а «за». За следващия пробив — заселването на звездите. Има достатъчно светове за всички, които не са съгласни, те могат да пробват нещо ново и велико, да направят голямата крачка напред… Но ако сега сме разделени и недисциплинирани, никога няма да видим тези светове.

— А ако нашите цели не съвпадат? — попитах.

— Всичко се променя — отговори ми Рена.

— Кой трябва да смени целите си?

— Точно затова е дебатът.

— Дебатът може да продължи вечно. И да се окаже, че не може да разреши проблема — възразих аз.

— Вярно е, че не винаги можем да си позволим да разполагаме с неограничено време.

— Ако дебатът трябва да се прекрати — продължих, — кой ще направи първата крачка?

Рена ме погледна проницателно. Тя се забавляваше, но въпреки очевидната им изтънченост и времето, прекарано на Марс, трябваше да ги попитам дали разбират начина на мислене на марсианците.

— Ориана би казала, че когато обществото не може да тръгне в правилна посока и откаже да поеме възложените отговорности, трябва да бъдат опитани и други средства — отговори ми Рена.

— Сила ли? — попитах я.

— Рена толкова много обича да спори — тихо каза Пол на Алън. — Досега всички на кораба бяха прекалено кротки, прекалено любезни.

— По въпросите, по които Земята и Марс не могат да постигнат съгласие, има възможност за развитие и обсъждане — заключи Рена, като се взираше в мен съвсем приятелски и явно очакваше нещо. — Силата е навик от миналото, който аз не одобрявам.

Тя очевидно искаше да не се съглася, но нещо я беше засегнало дълбоко и аз не исках да я ангажирам с по-нататъшен разговор. Усмихнах се резервирано, наведох се и почуках по чинията, за да дам знак на робота, че съм приключила с вечерята.

— Понякога, увлечени от собствения си ентусиазъм, забравяме да помислим как се чувства другия — отбеляза Пол предпазливо.

— Няма нищо — каза Алън. — По-късно ще продължим разговора.

Битрас беше намислил много неща. Държеше се безупречно, повече като загрижен чичо, отколкото като шеф. Понякога беше учител, друг път — ученик заедно с мен и Алис, докато се опитвахме да извлечем смисъл от загадката, която представляваше Земята. С нищо не напомняше свещеното чудовище, както го беше описала майка ми.

Промяната, която настъпи в него в средата на шестия месец, ме свари абсолютно неподготвена. Повика ме в каютата си, за да се консултира с мен. Беше се върнал към навика да носи дрехи за тенис и когато влязох при него, бе облечен с бяла памучна тениска и шорти, подпрял крака на стената, а в скута му лежеше компютърът.

— Тази седмица на Марс обстановката е доста напрегната — започна той.

— Не съм видяла нищо по «ЛитВид» — отговорих небрежно.

— Разбира се, че не си — сви устни Битрас. — Не съм и очаквал това да се разчуе. Или поне не сега. Две ОМ са решили да направят самостоятелно предложение за обединение.

— Кои?

— «Мухтая» и «Понг».

— Те не са от водещите пет — казах.

— И най-вероятно няма да предизвикат интерес… на Земята. Но аз направих някои отстъпки и поисках да ми бъдат върнати много услуги, за да мога да предам предложението на Земята. Това допълнително обезпокои тези, които се притесняваха. Ако някой се осмели да провали мисията ми, ако някой започне голяма кампания на Марс, преди ние да пристигнем… да направи отстъпки на Земята… разпродажби… — той вдигна ръка и ме изгледа, присвил очи. — Това няма да бъде забавна игра. Тревожат ме Кайлетет. Те явно смятат, че държат допълнителни козове.