Грег Беър - Преместването на Марс

Това звучеше все по-зле. Сериозно се замислих дали да не се откажа, но като погледнах светналите от нетърпение очи на Ориана, докато подреждаше връзките, ме обзе пристъп на срам. Щом тя можеше да го направи, и аз можех.

— Ще започнеш сценария преди мен — обясни Ориана и ми подаде кабела. — Моят кабел първо трябва да деактивира подобренията и после да се настрои на общите връзки.

Доближих кабела до слепоочието си. Краят се разпери на няколко сантиметра и плъзна по кожата ми, за да застане в положение, при което няма да пада от собствената си тежест. Космите на ръката ми настръхнаха. Тези приготовления напомняха на подготовката преди дълбока терапия. Нещо ме погъделичка по слепоочието. Това бяха връзките, които преминаваха през кожата, черепа и мозъчната кора, провираха се и се свързваха с основните центрове в мозъка.

— Какво ще стане, ако това нещо се откачи? — попитах и леко докоснах кабела с върха на пръстите си.

— Нищо. Връзката ще прекъсне. Безопасно е. Стара и изпитана технология.

— А ако има вирус, с който Алис не може да се справи?

— Тя може да препрограмира всичко в симулацията. А докато оправя нещата, ще прекараш няколко секунди с нея.

Това е абсолютно вярно, чух гласа на Алис в главата си.

— О-о-о-х! — извиках уплашено. С Алис бях участвала в «ЛитВид», но директната връзка беше съвсем различно нещо.

Опитай се да говориш с мен, без да мърдаш устни или да издаваш звуци.

Така… така добре ли е?

Отлично. Отпусни се.

Одобряваш ли това, което правим?

Цялото ми съществуване е подобно на симулация, Касея.

Казах на майка си какво ще правим. Не знам тя какво мисли.

Все още виждах със собствените си очи. Ориана беше закрепила кабела си и затворила очи. Едно мускулче на бузата й подскачаше.

— Готови! — каза тя на глас.

Симулацията стартира след три секунди.

Затворих очи. За пръв път в живота си разбрах какво е да затвориш ушите си, пръстите си, цялото си тяло. Видях фирмения знак на автора, който за мен не беше познат творец или корпорация — червени разрези от нож на тъмен фон, после пред очите ми притъмня.

Когато отново отворих очи, имах нови, различни спомени. Заедно с тях нахлуха нови мисли, тревоги и неща, за които знаех, че ми предстои да направя.

Всичко стана толкова плавно, че почти не усетих промяна.

Бях Будхара, от арабския алианс «Уахаби», фамилия Сауд — наследници на земни природни богатства. Някъде в съзнанието си знаех, че Будхара никога не е живяла, че всичко е измислица, но това нямаше никакво значение. Нейният свят беше истински, много по-истински от моя, с напрежението, което може да създаде само преувеличаването в изкуството. Моето участие в нейния живот започна от петдесет години в миналото, с неизбледняваща живост преминах през седем важни епизода от нейното съществуване, за да се разделим след десет години в бъдещето край смъртния й одър.

Имаше интриги, непочтеност, измами, секс, въпреки че той беше само загатнат и не научих кой знае какво. Узнах много подробности за живота на «Уахаби» в свят, пълен със съмнения. Будхара не се колебаеше и не се примиряваше. Животът й не беше лесен. Не ми изглеждаше да е лесен, а болката от нейните страдания в определени моменти се смекчаваше само съзнанието, че всичко рано или късно ще свърши.

Смъртта й стряскаше със своята жестокост. Тя беше удушена от любовника си, който искаше да покаже своето превъзходство, но и този момент не беше по-ясен от секса. С тялото си осъзнавах, че не съм мъртва, така както разбирах, че не аз правя секс.

По-късно съзнанието ми, древно и могъщо, се понесе на ръба на вселената и усетих присъствието на Ориана.

— Можеш да бъдеш всички, които видя — каза тя. — Най-много четирима при едно потапяне, когато те води мислител.

— Колко продължи симулацията? — попитах.

— Един час.

Струваше ми се много повече. Не можех да определя колко точно. Но си помислих, че не сме били заедно в симулацията и казах:

— Мислех, че ще споделим преживяванията.

— Ние го направихме. Аз бях последния ти съпруг.

— О! — почувствах, че се изчервявам. Тя е сменила пола си и е била с мен. За мен това беше много смущаващо и поставяше под съмнение най-твърдите ми убеждения.

— Можем също да се преместим на друго място или да се свържем с Будхара чрез западните канали. Тя може и да не бъде главно действащо лице.

— Искам да съм папагала й — опитах да се пошегувам.

— Това е отвън — каза Ориана, като имаше предвид, че не е част от симулацията.