Грег Беър - Преместването на Марс

Битрас и Алън Пак-Лий се носеха в пространството около мен.

— Това е второто ми пътешествие до Земята — каза Битрас приглушено. — А за теб, разбира се, е първо.

— Първо е — потвърдих аз.

Бях се запознала с повечето английски акценти от «ЛитВид» — Стюардът Ейкър най-вероятно беше австралиец. Чертите на лицето му бяха като на туземец. За по-малко от пет минути ни раздаде медикаментите. Посъветва ни и за нашата безопасност през следващия етап от пътуването при издигане и ускорение в орбита на Слънцето и ни накара да кръжим из залата, за да свикнем с движенията в състояние на безтегловност.

— Утре ще обсъдим новата ни имунизация и всички удобства, от които можете да се възползвате по време на пътуването. Някои от тях са закрити — всички топлинни и временни койки са прибрани за известно време. Закрити са също и всички комуникатори. Надяваме се това да не ви създава неудобства.

— Охо! — промърмори Битрас.

Ейкър ми помогна да инсталирам Алис в нишата в предната част на залата и ми показа как да стартирам проверката на връзката, което беше задължителна процедура. Битрас се включи, като прикачи към стойката идентификационен компютър, осигуряващ защита срещу чужда намеса, а останалото остави на нас двамата.

— Фамилен мислител? — попита Ейкър.

— Само копие — отговорих.

— Обичам мислителите. След като веднъж ги инсталираш, не създават никакви проблеми. Иска ми се по-често да пътуваха с нас. Капитанът казва, че Сакия често се чувства самотен.

Сакия беше преданият мислител на кораба. Протегнах ръка в нишата, идентифицирах се в канала на Алис и попитах:

— Всичко наред ли е?

— Благодаря, чувствам се удобно — отговори Алис, след като бързо се включи на външен режим. — Битрас осигури ли безопасността на информацията ми?

— Да.

— В момента разговарям със Сакия. Това ще ми бъде приятно. Искаш ли и ти да се включиш, след като полетим?

— С удоволствие — отговорих. После затворих люка на нишата на Алис. Ейкър я заключи и ми подаде ключа.

— Възпитаваме ги на Марс — обясних аз.

— Би могла да научи Сакия на добри маниери — отговори Ейкър.

Отвътре «Туамоту» беше впечатляващ кораб, преоборудван преди последното си пътуване според най-новите изисквания на земния дизайн. Когато беше в движение, не се усещаше миризма на йод и не се получаваха пробиви в сигналните съоръжения. Видимите части на кораба можеха да променят цвета и структурата си в безкрайно много варианти и да показват или проектират образи с молекулярна резолюция.

Разглеждах личната си каюта и се потапях в лукса, който тя предлагаше. БЕШЕ два на три метра, със собствена вакуум-тоалетна и изпарителен филтър. Ако исках, можех да превърна цялата каюта в «ЛитВид» екран и щях да попадна сред какъвто си изберях пейзаж.

Издърпах масичката, разтворих компютъра си и нагласих схемата. Масичката доби цвета и структурата на камък и дърво, инкрустирани със злато. Прокарах по нея пръсти и почувствах повърхността. Усещането за полиран дъб, студен мрамор и гладък метал бяха съвсем истински.

По традиция всички пътници се събираха за издигането. Исках да намеря свободно място за сядане, затова набързо разопаковах малкото си лични вещи и се запътих към задната част на кораба. Малко по-късно дойде Алън Пак-Лий, който се завърза на мястото до мен.

— Нервна ли си? — попита ме той.

— Не смятам така — отговорих.

— Господи, а аз съм. Разбери ме правилно. Много уважавам Битрас, но той е страшно взискателен. Поговорих набързо с помощника му от последното пътешествие. Каза ми, че няколко месеца живял в ада. Имало криза, а Битрас настоявал да не намаляват лудата скорост.

Битрас се върна в залата, кимна ни отсечено и се настани до нас.

— Проклети да са — изръмжа той.

— Кои? — попитах.

— Този кораб смърди от всички страни на прогрес — отговори Битрас.

Гонгът удари и залата се напълни. С помощта на няколко стройни и елегантни осморъки роботи стюардът поднасяше напитки и обясняваше процедурата на незапознатите. Издигането нямало да създава неудобства и нямало да надвиши една трета g. За няколко часа щяло да ни обземе «лениво усещане, че се издигаме и снижаваме». Всъщност една трета g беше под стандарта за Марс — непълната тежест за един червен заек.

Пасажерите, които си бяха запазили места, се настаниха в залата, а тези, които се носеха в пространството, намериха дръжки и куки да се хванат и си правеха място, за да спуснат краката си. Разглеждах ги с любопитство, защото осем месеца щяха да бъдат наши спътници. Едно семейство щеше да пътува в нашия цилиндър. Семейството се състоеше от привлекателни мъж и жена с дъщеря си. Външният им вид показваше техния земен произход. Дъщерята, която беше прекалено красива, за да е съвсем естествена, държеше в ръцете си играчка.