Грег Беър - Преместването на Марс

— По същия този път мина и Луната, само че преди няколко десетилетия — вметна Нанси. — От времето на Схизмата, когато Земята не можеше да си позволи да администрира чак толкова отдалечени от нея светове и ние поехме…

— Това ми звучи като част от видеокурс по история — ухили се кисело Нилс.

Нанси продължи след кратка пауза, през която хвърли на Нилс унищожителен поглед:

— Сами предпочетохме да се забъркаме в тази каша, в която се намираме сега. Луната успя да намери правилно разрешение на проблема, промени конституцията си…

— И беше погълната наново от Земята — възрази Нилс. — Нейната независимост сега е само сладък спомен.

— Ние сме на много по-горно стъпало в развитието си — обади се Хети.

Нилс обаче не можеше да бъде объркан толкова лесно:

— Не се нуждаем от наложени ни отвън заповеди. Имаме достатъчно време, за да открием своя собствен път и най-доброто решение.

Битрас въздъхна тежко.

— Моите дълбокоуважавани адвокати ми казват неща, които отдавна знам, и продължават да го правят отново и отново.

— Когато предложихте да направим компромис със Земята — поде Хети, — имахте ли предвид начин да ги накараме да ни повярват, че подобно предложение ще може да бъде прекарано през Съвета? Предварителното съгласие е едно от нещата…

Изражението на лицето на Битрас показваше дълбокото му отвращение.

— Имам намерение да съобщя на Земята — прекъсна я той, — че ОМ «Мейджъмдар» ще наложи вето върху всички по-нататъшни финансови трансфери с Тройката на всяко ОМ, което откаже да подпише.

Нилс избухна:

— Това е предателство!!! Всяко ОМ на тази планета може да ни съди… както вероятно и ще направи!

— И кой съд би гледал подобно дело? — попита Битрас. — На Марс няма ефективна съдебна система още от времето на Добъл. Собствените ни адвокати проведоха делото срещу Добъл на Земята, а не на Марс. Кой земен съд би гледал дело от този род? — Битрас впи суров поглед в останалите. — Приятели, от колко време насам не е имало случай ОМ да съди друго ОМ?

— От трийсет и една години — промърмори Хети, подпряла брадичката си с юмрук.

— И защо? — настоя Битрас и удари с длан по повърхността на масата.

— Въпрос на чест е! — изкрещя Нилс.

— Глупости — обади се Нанси. — Никой не иска да се залъгва с илюзии. Всяко ОМ е извън закона, а Съветът е най-голямото менте от всички.

— Но поне върши работа! — настоя Нилс. — Адвокатите преговарят, говорят си един с друг и понякога въобще не се стига до съдебни разправии. Работим главно с губернаторите. Немислимо за Мейджъмдар е да забранява дейността на друго ОМ.

— Може и да си прав — отвърна Битрас. — Само че алтернативният вариант според мен е доста по-лош. Земята несъмнено ще започне да отправя множество заплахи към нас, ако скоро не реагираме по някакъв начин. Една от заплахите със сигурност ще бъде налагане на пълно ембарго. Никакви проекти, никакъв дизайн, никаква техническа помощ. По-новите ни производства със сигурност ще пострадат, някои дори може и да спрат.

— Ами именно затова бихме могли да ги осъдим — настоя Нилс, само че вече не изглеждаше чак толкова убеден в правотата на думите си.

— Приятели, предоставих ви възможност да ми предложите коментарите си върху тази предполагаема ситуация — прекъсна го Битрас. — И все още я имате, поне до шестнайсет часа тази вечер. Всички осъзнаваме възможните опасности. Всички сме наясно с настроението на Земята към Марс.

— Надявах се да ви убедя да изоставим този фарс — обади се Нилс.

— Това не е възможност. Аз съм просто фигурант в този евентуален театър. Предпочитам да вървя ръка за ръка със Земята, за да си спестя неприятностите, повечето от които със сигурност ще са катастрофални. Ние сме само пет милиона, а на Земята живеят трийсет милиарда души. Земята иска достъп до нашите ресурси. Тя в действителност иска да контролира ресурсите ни. Единственият ни шанс да запазим по някакъв начин свободата и независимостта си е да подредим собствените си дела и да клекнем до известна степен пред Земята, така че да отложим евентуалния следващ конфликт с някое и друго десетилетие. Слаби сме и трябва да го признаете. Единствената ни надежда е да печелим колкото се може повече време.

— Ще ни принудят да съставим централистко правителство — обади се Нилс. — А след това ще го моделират както си искат и когато успеят, ще им принадлежим изцяло.

— Вярно, съществува и подобен вариант — призна Битрас. — Ето защо трябва сами да се оправяме.