Грег Беър - Преместването на Марс

Обядвахме в една зала извън централните офиси на Битрас. Очаквах да видя умерен лукс, но обстановката бе чисто спартанска: нанохрана от консерви и чай на пакетчета, сервиран в древни и очукани чаши върху маси, които сигурно бяха направени от метала на първите кораби, приземили се върху повърхността на Марс.

Битрас влезе в залата, стиснал здраво компютъра си. Псуваше яростно на език, който отначало помислих за хинди. По-късно научих, че всъщност това било пенджабско наречие. Той седна царствено на стола си и като се има предвид, че на Марс е доста трудно да се седи устойчиво и неподвижно, успехът трябваше да му бъде признат. За момент мониторът се смъкна с няколко сантиметра и Битрас се извини на съвършен, макар и малко забързан английски.

Лицето му бе тъмно, почти пурпурно и на него блестяха две напрегнати очи. Чертите му бяха доста привлекателни, въпреки че издаваха безпогрешно възрастта му. На върха на главата му се къдреше копа къса и разбъркана черна коса, в която нямаше и едно сиво косъмче. Мускулите на ръцете и краката му бяха доста здрави дори за марсианец, макар че тялото му бе далеч от съвършенството. Бе облечен с бяла памучна тениска и шорти. Бях чула, че тенисът е любимия му спорт.

— Голям натиск! Наистина голям — каза той и поклати огорчено глава. След това вдигна поглед нагоре, очите му блеснаха като на малко момченце, а устните му се разтеглиха в широка усмивка. — Свикваш ли вече? Чувствай се като у дома си! Моята племенница, чирак и асистент!

Станах и се поклоних. Той направи същото, след което се пресегна през масата, за да ми стисне ръката. Очите му се завъртяха върху гърдите ми, които бяха сравнително прикрити зад раздърпания ми пуловер.

— Идваш тук с доста добри препоръки, Касея. Очаквам много от теб.

Изчервих се. Битрас кимна отсечено:

— Мислех си, че ще имаме малко време, за да можем да се навечеряме на спокойствие. Да, ама не — ще се наложи да започваме работа веднага. Къде са адвокатите?

Вратата се отвори и в залата влязоха шестима от най-добрите адвокати и мениджъри на ОМ «Мейджъмдар». Бях срещала четирима от тях преди години по работа. Трима мъже и три жени, като всички бяха облечени с тениски и шорти. Около вратовете им бяха омотани хавлиени кърпи. Изглежда всички бяха играли тенис с Битрас.

Никога не бях ставала свидетел, как толкова много ключови фигури се събират в една стая. Това бе може би първия път, когато попадах в центъра на събитията.

Битрас поздрави всеки един от влезлите с фамилиарно кимване. Никой дори не си и помисли да се представи. В края на краищата бях тук за собствена изгода, не за тяхна.

— Сега ще започна — обяви Битрас. — Ние сме една нещастна планета. Не смогваме да задоволяваме прищевките и капризите на Земята. Това само по себе си е достатъчно тъжно, но в действителност нашият прогрес е бавен, откъдето и да го погледнем. Никой от жителите на тази планета няма достатъчно ясно виждане как бихме могли да съберем отново парчетата на мозайката. Правителството на централистите вече е в историята от повече от година, а всъщност целта му беше да сплоти Съвета и да организира промеждутъчните сбирки. Оттогава икономиката ни се срина, а като цяло положението ни е по-лошо от онова време, когато Добъл си бе разпасала пояса. Това пък доведе до спад в търговията. Нямаме организирана търговия, затова се налага Земята да търгува поотделно с всяко едно ОМ, като на пътя й се изпречват прекалено усърдни областни управители. Все още продължаваме да се плашим от евентуалното взаимно сътрудничество, за да не би случайно отново да попаднем в капана на централистите. И така… — Той скръсти ръце върху гърдите си. — В момента се нараняваме един друг. На тези преследвания, репресии и въпроси от рода на «Кой подкрепяше Добъл?» и кой — не трябва да бъде сложен веднъж и завинаги край. Трябва да престанем да наказваме хората, симпатизиращи на Луната и на Земята, с изключване от Съвета. Както вероятно знаете, през последните два месеца се срещнах със синдиците на двайсет големи марсиански ОМ, за да обсъдим с тях формулирането на една марсианска унификация. Работехме около и зад гърба на Съвета. Отивам на Земята с цял пакет, който имам намерение да представя, а тази вечер ще го предложа на Съвета за обсъждане. Вие вече сте успели да го изучите… Направен е бързо, мръсен е и има хиляди вратички. Сега ви давам последен шанс да го критикувате от ваша гледна точка. Кажете ми нещо, което не знам или съм пропуснал.