Грег Беър - Преместването на Марс

— Понеже целите на тази евентуална силно интегрирана менталност почти сигурно ще бъдат доста по-амбициозни от тези на една далеч по-малко еднородна организация.

— Никой ли не се задоволява с това, което има?

— Не. Нито на човешко ниво, нито пък на ниво правителство, нация или цяла планета.

Поклатих тъжно глава.

— Ами ти? — попитах след известна пауза. — Ти си доста по-силна и по-интегрирана от мен. Ти по-амбициозна ли си от мен?

— Създадена съм, за да удовлетворявам човешките потребности. Това се очаква от мен.

— Но ти си напълно легален гражданин, който има същите като моите права. Това съответно би трябвало да включва и правото да желаеш повече от това, което имаш.

— Равенство пред закона и равенство пред природата не е едно и също.

Размислих няколко секунди над тези думи. Образът на Алис се усмихна.

— Разговорът ни ми достави огромно удоволствие, Касея.

— Благодаря ти — отвърнах. Внезапно си припомних защо всъщност бе организирана тази среща и ентусиазмът ми се изпари. — Беше ми много… забавно — измънках накрая.

— Това е комплимент за мен, Касея.

Сърбеше ме езикът да задам онзи напълно очевиден въпрос.

— Ще препредам мнението си на Битрас — добави Алис.

— Благодаря ти — измяучих аз.

— Естествено, ще се наложи и провеждането на няколко интервюта с хора.

— Разбира се.

— Самият Битрас обикновено не прави интервюта.

Бях чувала за това преди. Беше ми се сторило доста необичайно.

— Той просто има огромно доверие в колегите си… е, всъщност и в мен — добави Алис, като продължаваше да се усмихва.

«Аха. А не се доверява на собственото си мнение?»

— О…

— Ще си поговорим пак някой ден — каза Алис. Образът й се изправи. Ректорът Пек отвори вратата на офиса и влезе. Казах довиждане на Алис и излязох.

— Как се справих? — попитах аз Пек, докато вървяхме навън.

— Нямам ни най-малка идея — отвърна той.

Чаках със свито сърце цели шест дена. Спомням си, че бях повече от раздразнителна — бях направо непоносима. Майка ми ме защитаваше пред ядосания ми баща, а брат ми Стан просто стоеше далеч от мен и гледаше да не ми се мярка пред очите. В квартирата ни стана доста оживено, понеже при нас дойде семейството на леля ми и четирите й малки деца. Опитвах се да се крия колкото се може по-често. Не можех да реша на какво да се оприлича — на социално прокажена или на какавида, която е на път да се превърне в пеперуда.

Веднъж говорих с Даян, която по онова време вече бе младши инструктор в ОМ «Дюри». Ней разказах нищо за интервюто, понеже бях полусуеверна. Мислех си, че подкрепата на семейството ми и на техните приятели би могла да привлече вниманието на някои зли божества, които тъкмо си търсят млади момичета с прекалено голям късмет и просто плачат да бъдат опропастени.

На шестия ден личният ми монитор иззвъня мелодията, показваща, че имам официално съобщение. Изнизах се тихомълком от залата извън квартирата на родителите ми, прибрах се в стаята си, заключих здраво вратата, легнах на кушетката, извадих монитора си и го поставих пред себе си. След като си поех дълбоко въздух, започнах да превъртам съобщението по екрана.

Уважаема Касея Мейджъмдар,

Молбата Ви за работа като чирак към синдика Битрас Мейджъмдар от ОМ «Мейджъмдар» е одобрена. Вие ще бъдете негов асистент по време на предстоящото му пътуване до Земята. Скоро ще се срещнете с Битрас, затова, моля Ви, уредете делата си колкото се може по-бързо.

Усетих как потрепервам. Излегнах се на леглото и се зачудих дали да се смея или да се издрайфам.

Ако правилно разбирах, постепенно се приближавах към самия център на властта.

Другият късметлия, одобрен за чирак, беше едно доста трудолюбиво приятелче от станцията на Мейджъмдар във Ваститас Бореалис. Казваше се Алън Пак-Лий и беше две години по-възрастен от мен. Бяхме се срещали за кратко в МУС. Изглеждаше тих и искрен човек.

Бяхме взели със себе си и едно регистрирано копие на Алис. ОМ «Мейджъмдар» плащаше около седем и половина милиона, за да ни доставят четиримата (Алис Втора също се броеше за редовен пътник, въпреки че тежеше по-малко от двайсет килограма).

Като секретар и чирак-дипломат щеше да ми се наложи да прекарвам доста време с третия си чичо. Битрас, почти постоянен ерген, около три пъти по-възрастен от мен, беше станал едва ли не пословичен с непрестанните си търсения на същества от противоположния пол. Семейните ни взаимоотношения не представляваха никаква пречка: не бяхме кръвни роднини, а пък и благодарение на факта, че връзките в рамките на едно ОМ бяха насърчавани, подобни неща се слушаха доста често. Знаех това, когато приемах работата, но си мислех, че ще успея да се справя със ситуацията.