Грег Беър - Преместването на Марс

— Прекалено много са орязани правата на ОМ да контролират собствената си търговия — обади се Хети Бишоп, главен адвокат. — Знам, че трябва да сме организирани, но, по дяволите, това звучи прекалено като теза на централистите…

— Отново ви моля да ми казвате неща, които не знам.

— Този проект делегира твърде много правомощия на областните управители — взе думата Нилс Бодръм от Арджайр. — Губернаторите и сега са направо влюбени в правата си и в земите, с които се разпореждат. Сред тях има и такива, които смятат, че Марс е природен рай, който на всяка цена трябва да бъде съхранен. На три пъти искаме заеми от Тройката и на три пъти ни ги отказват, понеже не можем да гарантираме, че при едно евентуално искане от тяхна страна за експлоатация на ресурсите ни ще реагираме бързо и адекватно. В момента се задъхваме, оплетени в консерваторска паяжина.

Битрас се усмихна.

— И така, какво точно имаш предвид, Нилс?

— Ако губернаторите продължат да поддържат презервационистката си линия, а ние, вместо да ги ограничим, им делегираме още повече власт, можем отсега да се сбогуваме с милиарди Т-долари. Ще ни се наложи да съкратим броя на селищата и да намалим квотите за земните имигранти. Това пък естествено ще накара доста хора да се вкиснат… най-малкото всички земяни. В края на краищата, къде ще изпратят търсачите си на силни усещания? За всеки беглец…

— Имигрант — поправи го кисело Хати Бишоп.

— Да де, имигрант. Та за всеки имигрант ни плащат по един милион Т-долара. А тези пари първо преминават през банките на «Мейджъмдар».

Битрас слушаше напрегнато.

— Не виждам защо Земята толкова държи на това областните управители да имат такава голяма власт, съсредоточена в ръцете им — завърши Бодръм и скръсти ръце върху гърдите си.

— Натискат ни за централно правителство и искат ОМ да поемат властта — обади се Самюъл Уошингтън от Нереидум Маунтинс. — В края на краищата това е тяхна цел още от десетина години насам. Иска им се да имат значително влияние тук, при нас.

— И каква сила биха могли да използват, за да ни натиснат? — попита Хети Бишоп.

Зад нея Нанси Мисра-Мейджъмдар, най-възрастната от всички, се разкиска и поклати глава:

— През последните десет години на Марс са пристигнали двеста и деветдесет земни имигранти. Значителна част от тях успяха да заемат важни и отговорни позиции във всяко едно Ом. Някои от тях дори работят в Съвета…

— Накъде биеш, Нанси? — прекъсна я Хети.

Нанси вдигна рамене.

— Понякога ги наричат «петата колона» — завърши тя.

— Всички ли? — попита Битрас саркастично.

Нанси се усмихна търпеливо.

— Нашите мислители са произведени на Земята. Може да минат години, преди мислителите, които се разработват в Тарсис, да започнат да функционират. Освен това всичките ни нанофабрики идват от Земята. Или поне проектите им.

— Никой никога не е откривал каквато и да било неточност в някой проект или софтуер — възрази Хети. — Нанси, нямаме причина да се поддаваме на параноя.

Битрас вдигна брадичката си от ръцете и извъртя стола си наполовина.

— Не виждам причина да се радваме на неприятностите, само че Нанси е права. На практика наистина съществуват десетки начини, по които човек може да ни завладее, без да се налага да прибягва до масирана военна интервенция, свързана с преход през космическото пространство, което на практика никога не е било осъществимо, дори за такъв богат и могъщ свят, какъвто е Земята.

Не можех да повярвам на ушите си, че пред мен се обсъждаха въпроси от подобно естество. Едновременно бях изпълнена със съмнение, отвращение и интерес.

Нилс Бодръм продължи:

— Нямаме организирана отбрана. Това поне трябва да се признае в полза на централизираното управление. По този начин е по-лесно да се вдигне народът на оръжие, ако се наложи да защитаваме планетата си.

Битрас определено не бе очарован от направлението, по което поемаше разговорът, и се намеси:

— Приятели, това не е чак толкова сериозен проблем. Определено не и сега. Земята просто иска от нас един обединен фронт, който да поеме преговорите в свои ръце, и използва най-могъщите във финансово отношение ОМ — тоест, нас — за да катализират унификацията. Извинете за използваната дума.

— Че от къде на къде «унификация» ще е мръсна дума? — попита Хети. — О, Господи, ще ви кажа само, че като адвокат направо умирам да намирам изход от тресавището на специфични казуси и глупашки бръщолевения, които ние смело наричаме наша Харта.