Грег Беър - Преместването на Марс

— Добре. — Почувствах как горещината на спора се разгаря в мен. — Само кажи, че системата от факти е една и съща както за Марс, така и за Земята, и няма да се съглася с теб.

— Според теб целите ни не са ли едни и същи?

— Не. Нашите са малко по-различни. Защо не можем да разработваме собствените си ресурси, както си искаме, и да постигнем някакъв компромис, или просто да се оставим едни други на мира?

— Това може да става дотогава, докато целите не са взаимно изключващи се.

— Земята оказва огромен натиск върху Марс. Твърде е възможно да се разгори конфликт. Това доказва, че сме въвлечени в някаква игра, където само един може да бъде победител. А победителят прибира всичко.

— Това е само една от възможностите — така наречената «игра с нулева сума». Въпреки това обаче тази игра, за която говориш, не е единствения възможен изход при един евентуален конфликт.

Подсмръкнах неуверено.

— Не те разбирам — казах, като естествено имах предвид «Не съм съгласна с теб».

— Позволяваш ли ми да изградя една хипотетична ситуация?

— Давай.

— Ще създам модел на евентуалния конфликт между Земята и Марс, при това без да използвам сложна математика.

— Имам усещането, че си моделирала това и преди, но на по-високо ниво…

— Да, така е — кимна Алис.

Засмях се.

— Тогава значи аз просто «не вървя».

— Нямах намерение да те обиждам.

— Не, не е там въпросът — отвърнах аз. — Просто се чудех защо ли си играя да споря с теб.

— Понеже никога не се задоволяваш с условията в настоящия момент.

— Моля???

— Никога не спирай да се развиваш към по-добро. От моя гледна точка ти си идеалният партньор за дискусии. Просто никога не ме изключваш. А останалите го правят, и то доста често.

— Битрас изключва ли те?

— О, не, никога, въпреки че понякога направо го вбесявам.

— Тогава да продължим — казах, като си мислех: «Щом Битрас може да понесе това, значи мога и аз».

Алис описа с думи и с графични проекции светкавичното приближаване на Земята до границата от деветдесет процента съгласие при провеждането на плебисцитите — с други думи, интеграцията на най-индивидуалните ценности. Революцията на данните даваше на личността равноправен достъп до всички видове информация. Хората биваха преопределяни като единици в състава на един по-голям мислещ организъм. Всички индивидуалности се интегрираха (понеже едновременно постигаха съгласие по общите ключови проблеми), само че оставаха и автономни, тъй като приемаха различията в светогледа и мнението на другите.

Искаше ми се да попитам: «Какви различия? Всички винаги се съгласяват!», само че безспорно Алис притежаваше по-съвършени, математически дефиниции, за които тези думи имаха само приблизителни стойности. Свободата да не се съгласяваш с другия и да изразяваш собствено мнение винаги щеше да бъде защитавана въз основа на твърдението, че дори най-интегрираното и информирано общество може да греши. Въпреки това обаче рационалните хора по принцип избираха най-преките пътища за разрешаване на проблемите. Марсианският ми светоглед проплака от несъгласие.

— Това ми звучи като политическа тирания над кошер с пчели — заключих аз.

— Може и да си права, но помни, че в момента изграждаме една култура, основаваща се на данните. А за нея са характерни различието и автономията, но в рамките на политическото единство.

— Само че по-малките правителства реагират по-ефективно на проблемите на хората. Ако всички са еднакви, а ти изпитваш нужда да се противопоставиш на статуквото, но няма как да избягаш и да отидеш да живееш при различни правителствени условия… дали това наистина е свобода?

— В световната земна култура революцията на данните позволява дори и на по-големите правителства да реагират адекватно на желанията на отделните личности. Не забравяй, че комуникацията между ключовите фигури на обществото е почти непрекъсната и мигновена.

Възразих, че това ми звучи прекалено оптимистично.

— Независимо от всичко плебисцитите са светкавични. Революцията на данните насърчава личността да бъде информирана и да бъде в състояние да дискутира върху различните проблеми на обществото. Подтикван от собствените си подобрения (които скоро ще бъдат почти толкова мощни, колкото и мислителите) и от връзките си с дори още по-силни мислители, всяка една ключова фигура в човешкото общество действа като невероятно образован професор, когато въпросът опира до оценяване и Определяне на световната политика. Данните свързват хората в успоредни линии, така да се каже. При това е възможно човешките групи и мислителите да бъдат толкова добре интегрирани, че да станат неотличими едни от други. А на този етап това надхвърля възможностите ми за моделиране — завърши Алис.