Грег Беър - Преместването на Марс

Имах известна представа какви въпроси ще ми задават. Знаех прекрасно, че ще следват интервюта, траещи с часове, и свирепи наблюдения. Само че не знаех кой точно ще ръководи изпитването. Когато най-накрая научих, не знаех дали трябва да се успокоя или напротив — да се изнервя още повече. Сега си мисля, че в крайна сметка съм се успокоила. Първото интервю щеше да бъде с Алис — главният мислител на «Мейджъмдар».

Интервюто бе ръководено от Ила и се проведе в един офис, запазен за по-формални, вътрешнофамилни събирания. Спомням си, че онази сутрин се обличах извънредно бавно, внимателно се гледах продължително време както в огледалото, така и във видеоизображението, търсейки пукнатини отвътре и отвън.

Опитах се да се самоуспокоя с една стометрова разходка до бизнес офисите. Внимателно подбрах по-дълъг маршрут през фамилни градини, далеч от главните тунели, запълнени с цветя, зеленчуци и малки дръвчета, които растяха под лъчите на изкуственото слънце.

Мислителите бяха невероятно учтиви, изпълнени с почти безкрайно търпение и страхотно приятни като личности. А, да, освен това бяха и по-умни, и по-бързи от хората, и то в значителна степен. Никога преди не бях говорила с Алис, но знаех, че чичо ми е заложил в нея доста специфичен набор от критерии за собственото си «чиракуване». Дори малко се съмнявах дали тя ще ме оцени безпристрастно. Но като се има предвид възрастта ми и липсата ми на опит, това малко съмнение бързо порасна и се превърна в едва ли не нервна истерия.

Няколко минути преди интервюто се бях представила на ректора — непретенциозен, с лице на монах, на средна възраст. Беше от Джида и се казваше Пек. Бях го срещала и преди, когато се подготвях за научната си работа. Той се опита да ме поуспокои:

— Алис си знае добре работата, плюс това е и в добро настроение.

Това беше малка шегичка. Мислителите нямат настроения — те просто могат да ги имитират, но никога не се оставят да бъдат завладени от тях. За разлика от мен. Междувременно настроението, което ме бе завладяло в момента, се приближаваше до състояние на паника.

Промърморих нещо от рода на «Готова съм да започваме». Пек се усмихна, потупа ме по рамото, сякаш имаше пред себе си малко дете, и отвори пред мен вратата на офиса.

Никога не бях идвала тук. Стените бяха от тъмнорозово дърво, метаболичният килим меко блестеше в горскозелено, а светлините ненатрапчиво просветваха иззад пиринчени аплици.

Зад бюрото с цвят на опал привидно седеше малко момиченце с дълга черна коса и ефирна бяла рокля — изображението на Алис. Ръцете й бяха скръстени на повърхността на масата, обагрена в черно и огненочервено. Алис бе наречена така в чест на вдъхновителката на Луис Карол — Алис Лидъл, и предпочиташе интерфейса на съименничката си. Образът й потрепна, само колкото да подчертае нереалността си, след това се стабилизира.

— Добро утро — произнесе тя. Гласът й бе сладък и женствен.

— Добро утро — усмихнах се аз. Усмивката ми проблесна също като образа на Алис — колкото да разкрие, че е изцяло изкуствена.

— Преди известно време сме работили заедно, но ти вероятно не си спомняш — каза Алис.

— Не — признах аз.

— Когато беше шестгодишна, аз ръководех един курс по история от «ЛитВид». Спомням си, че беше много добра ученичка.

— Благодаря.

— От няколко месеца насам Битрас и ОМ «Мейджъмдар» се готвят за пътешествие до Земята, където той трябва да се срещне с различни партньори и официални лица.

— Аха. — Слушах внимателно, като се опитвах да се съсредоточа върху думите, а не върху образа.

— Битрас ще вземе със себе си двама обещаващи млади хора като «чираци». «Чираците» имат някои доста важни задължения. Седни, ако обичаш.

Седнах.

— Да не би външният ми вид да те кара да се чувстваш неудобно?

— Не, не мисля. — В действителност беше странно да гледаш пред себе си малко момиченце, само че бях решила (по-точно, бях се принудила да реша) да не се впечатлявам чак толкова. Щеше да ми се наложи да работя доста с мислители.

— Програмата, по която си учила, идеално отговаря на изискванията на Битрас. Наблегнала си доста усилено на управлението и мениджмънта. Освен това си учила теория на мениджмънта по курсовете за самообразоване.

— Поне опитах.

— Освен това си изследвала земните обичаи, история и политика до известна степен. Какво чувстваш към Земята?

— Тя не спира да ме удивлява — отвърнах.

— Смяташ ли я за привлекателно място?