Грег Беър - Преместването на Марс

Междувременно по света ставаха странни работи.

ОМ «Клайн» поиска, но не получи никакви гаранции за солидарност от Съвета. Настъпи разцепление. Земята и ВИЗА започваха да стават нагли и искаха все повече ОМ да подписват невероятно задължаващи споразумения с тях. Имаше случаи на нови налагания на ембарго върху ОМ. Някои дори банкрутираха. Дори най-големите ОМ, останали по някаква случайност незасегнати, отбелязаха, че системата на независимо съществуващи една от друга фамилии е на път да се разпадне окончателно. Бъдещият съюз, който вероятно щеше да възникне, нямаше да бъде въпрос на избор, а по-скоро на необходимост.

Горе-долу по това време молбата ми за чирачество бе отхвърлена за пръв път. От Дюри се върнах в МУС и продължих следването си по правителствен мениджмънт, чиито ученици бяха доста намалели. След шест месеца отново подадох молба и тя пак не бе удовлетворена.

Битрас Мейджъмдар, синдик на ОМ «Мейджъмдар» и мой трети чичо, бе призован на Земята към края на 2172 година (53 М-година), където трябваше да свидетелства пред Сената на Обединените щати на Южното полукълбо. Това между другото ни спести доста пари. По принцип политиците и синдиците рядко говореха пред публика. Но арогантността на Земята бе направо пословична.

ВИЗА (Великият източно-западен алианс) постепенно се бе превърнал в най-великата икономическа и политическа сила на Земята. Съединените щати бяха запазили позицията си на «първи сред равни» дори и в състава на ВИЗА. Въпреки това на Марс се поддържаше твърдението, че ВИЗА използва САЩ, за да изрази недоволството си от липсата на разбирателство сред марсианците по въпроса за обединяването. Затова САЩ искаха да говорят директно с нас и за целта призоваха един доста влиятелен марсианец.

По някакъв перверзен начин всичко изглеждаше много романтично и вълнуващо; освен това, ако всички бяха практични, вероятно никога нямаше да получа предложение да отида на Земята. Дори най-ревностните марсианофили винаги гледаха към Земята с копнеж. Каквото и да си мислехме за тромавата й политика, за трескавата й любов към технологиите, които постепенно ни заливаха, и за начина, по който се стремеше да задуши в зародиш биологичните експерименти с хората, все пак не забравяхме, че на Земята човек може да се разхожда под открито небе, незащитен от скафандри и шлемове, и това ни караше всички да мечтаем да стъпим поне веднъж там.

Затова, след като се бях провалила два пъти, подадох за трети път молба за чирачество и този път тя бе приета. Подозирах, че майка ми бе вкарала някои от връзките си (въпреки че тя никога не си призна). Молбата ми отиде много по-напред, отколкото някога бе стигала, интервютата с мен вървяха на все по-високо ниво и най-накрая ми дадоха да разбера, че гледат доста сериозно на кандидатурата ми.

Последният път, когато се срещнахме с Чарлз през това десетилетие, беше през 2173 година. Докато чаках отговора на молбата си, бях наела стая в блока на Съвета в Улисис и работех в офиса на Бет Ървин Шарп, посредник за Тарсис. Да работиш за Шарп бе направо страхотно изживяване. Майка ми смяташе, че давайки ми работа като тази, ОМ ми прави огромна услуга.

Веднъж отидох на едни благотворителни танци, приходите от които се изпращаха във фондовете на научния университет в Тарсис — новооткрито, но вече набиращо скорост средище на марсианската научна мисъл, както и център на работата с мислители.

На танците видях Чарлз в компанията на някаква млада дама, чийто външен вид определено не можех да одобря. Не след дълго погледите ни се срещнаха.

Бях облечена с открито провокираща подсъзнанието рокля, която подчертаваше точно онова, което трябваше (не че се нуждаех от това). Чарлз бе облечен с безличната университетска униформа. Той успя някак да се изскубне от обятията на приятелката си и двамата се взряхме един в друг през една маса, отрупана с пресни новосъздадени зеленчуци. Каза ми, че изглеждам чудесно. Върнах му комплимента и му казах, че дрехите му са прекрасни (което не беше истина; бяха направо ужасни). Виждаше ми се спокоен, само че аз бях невероятно нервна. Въпреки всичко продължавах да чувствам вина за станалото в Ила… вина и още нещо друго, което не можех да определя със сигурност. Близостта му ме накара да се чувствам неудобно, но си казах, че продължавам да мисля за него като за приятел.

— Подадох молба за чирачество при някой синдик. Умирам да отида на Земята — споделих с Чарлз. — И, знаеш ли, има доста голяма вероятност да успея. Мога да отида на Земята с моя чичо Битрас.