Грег Беър - Преместването на Марс

Как успявах едновременно да си мисля такива неща и същевременно да се залъгвам, че го обичам?

Изпратих му съобщение в отговор на неговото. Гласът ми от време на време отказваше да ми се подчинява:

«Времето, което прекарахме заедно, бе направо приказно. Винаги ще ценя спомена за него. В момента обаче не мога да мисля за обвързване по законов път, понеже, както изглежда, съм доста по-несигурна в себе си, отколкото ти. Искам да те видя възможно най-скоро. Според мен трябва да се съберем с приятели и да изживеем най-различни неща, преди да можем да говорим за обвързване. Надявам се, че си съгласен с мен.»

Подписах съобщението: «С обич: Касея Мейджъмдар» (така, както подписвах и писмата до разни мои далечни роднини). Не «Обичам те», което бе доста категорична декларация, а простото и неангажиращо «С обич». Навярно Чарлз щеше да се почувства засегнат от това. И мен ме болеше не по-малко…

Само че въпреки всичко изпратих съобщението. Оставих лично съобщение на Даян, която оставаше в Дюри, за да учи на спокойствие, и се качих на влака, който пътуваше до Норт Солис. Облегнах глава на двойното стъкло и се загледах в нощния Марс и в подобната на Фобос светлина на прожектора над проблясващите върхове на Дюри.

«Изплашена съм до смърт — казах си наум. — Никога няма да успея да бъда отново онова, което бях преди. Никога няма да бъда различна от онова, което бях за Чарлз. Нещо в живота ми свърши и сега съм страшно изплашена от това.»

Преминахме през Кларитас Фоси, Джида Планум и най-накрая стигнахме до Ила — родното място на моето семейство. Поздравих родителите си и брат си, които бяха дошли да ме посрещнат. Отчаяно се опитвах да се престоря, че нищо не се е случило и аз отново съм си все същата. «Само че вече не съм девствена, мамо. Любих се и усещането бе превъзходно… искам да кажа, че той бе превъзходен, и смятам, че съм влюбена, само че нещата се развиват прекалено бързо, и, о, Господи, искам да седнем двете с теб и да си поговорим, да си поговорим сериозно…»

Чарлз не ми отговори цели три дни.

Може би се бе задълбочил в изследване на моя характер и бе стигнал до извода, че е направил ужасна грешка. А може и да бе прозрял моята неопитност и неискреност и да бе решил да ме отпише от живота си като някакво мимолетно Шинктаунско завоевание.

Един пощенски робот ми бе донесъл компютъра, но аз вече си бях поръчала друг, понеже не се доверявах на стария за личните си съобщения. Въобще не можех да се съсредоточа и да си изградя план за следващия семестър. Бях потресаващо нервна.

Мразех напрежението и несигурността. Чувствах, че до един определен момент контролирах нещата, но след това бях изгубила контрол и сега беше мой ред да изпълнявам ролята на риба на кукичка, с която рибарят си играе, както си поиска. Раздразнението ми постепенно се трансформира в няма тъга. Но въпреки всичко не му се обадих.

В края на третия ден, когато вече се бях съблякла и се бях приготвила да си лягам самотна, Чарлз ми се обади директно.

Наметнах някакъв халат и приех обаждането направо в стаята си. Изображението му се появи кристално ясно точно до леглото ми. Изглеждаше изтощен и опустошен, а лицето му представляваше посивяла маска.

— Страшно съжалявам, че съм извън обсег — започна направо той. — Много би ми се искало да съм до теб в плът и кръв. Тук при нас е направо жив кошмар.

— Защо? Какво става?

— Всички договори със Земята на нашето ОМ са анулирани. Трябваше да отлетя до Маколиф Вали, за да присъствам на фамилна сбирка. Господи, страшно съжалявам, сигурно си си помислила…

— Няма проблеми — успокоих го аз. — Нищо не съм чула по новините.

— Все още не е започнало да се шуми. Не казвай на никого, ако обичаш, Касея. Мисля, че сме изритани, понеже лунният ни филиал започва една доста мащабна операция в Лагранж. А на Земята това определено не й харесва. Всъщност, както изглежда, най-много доводи «против» има Великият източно-западен алианс, но със същия успех мога да твърдя, че е и цялата Земя.

ВИЗА — икономически съюз между Азия, Северна Америка, Индия, Пакистан, Филипините и част от Малайския архипелаг — създаваше проблеми на доста ОМ, включително и на «Мейджъмдар».

— Наистина ли положението е чак толкова лошо?

— Ами не можем да търгуваме с абсолютно никакви стоки със Земята. Освен това не можем да ползваме данните от информационните банки на ВИЗА.

— И по какъв начин ви засяга това?

— Следващите пет години ще сме на абсолютна загуба — отвърна Чарлз. — Плюс това научната ми работа отива по дяволите. Аз разчитах за петокурсническото си изследване на Трансмарсианския кооператив. Ако «Клайн» не може да събере стотинки, няма да мога да платя дяла си и съществува вероятност дори да не стигна до пети курс.