Грег Беър - Преместването на Марс

— По дяволите! Знам колко много значи…

— Това застопорява всичко, Касея. Онова, за което си говорихме… за времето, което ти трябва, за да обмислиш нещата на спокойствие… — Гласът му потрепери. Той се помъчи да го овладее. — Касея, по всяка вероятност няма да съм в състояние да се обвържа с теб, понеже в момента нямам абсолютно никаква перспектива пред себе си…

— Не се тревожи — успокоих го аз.

— Чувствам се като идиот. Мислех си, че всичко върви толкова добре… Мислех, че можем…

— Знам. — Това може би го нарани.

— Съжалявам.

— Няма нужда.

— Обичам те толкова много…

— Знам.

— Иска ми се да те видя. Веднага щом се освободя от задълженията си тук — имаме да вземаме някое и друго фамилно решение, трябва да постигнем консенсус по въпроса как ще действа оттук нататък ОМ, за отговорностите и така нататък…

— Сериозна работа. Знам.

— Искам да се видим. В Дюри, когато се върнем, в Ила или където и да е. Не че те пришпорвам… просто искам да те видя.

— Аз също.

Той повтори за не знам си кой път, че ме обича. Промънкахме някакви шаблонни прощални думи и образът му изчезна. Поех си дълбоко въздух и отидох да си налея чаша вода.

Чарлз бе загазил. Това по някакъв начин успя да свали част от натиска върху мен. Чувствах се щастлива и едновременно с това виновна. Знаех, че трябва да говоря с някого, и то колкото се може по-скоро, само че майка ми и баща ми определено не бяха хората, подходящи за целта…

Затова се обадих на Даян.

Тя първо отвърна на повикването с изключено видео, след това включи камерата. Беше навлякла онази парцалива синя роба, която обожаваше още от детските си години. Беше си боядисала косата в някакъв блатист цвят.

— Знам, знам, че изглеждам ужасно — тросна ми се тя. — Какво става с теб?

Разказах й за положението с Чарлз. Обясних й, че той преди ми бе предложил да се обвържем по законов път и че сега просто нямаше начин. Че и той, и аз бяхме ужасно притеснени.

Тя подсвирна и се стовари върху леглото си.

— Бързак човек, не е ли така? — попита, присвила очи. Да си говорим по видеовръзка беше съвсем различно от това да сме очи в очи в една стая, само че поведението на Даян по някакъв начин успяваше да съкрати дистанцията. — Надявам се, че си му казала да успокои топката?

— Не мисля, че би могъл. Думите му звучат толкова влюбено…

— Това или е направо прекрасно, или той е доста издръжлив. Ами ти? Как се чувстваш?

— Той е толкова искрен… и толкова сладък… Чувствам се виновна.

— Е, все пак да не забравяме, че той ти е първият. Това е доста романтично само по себе си. Само че пропусна да кажеш на кака Ди дали го обичаш.

— Страх ме е да не го нараня.

— Аха. Искам да кажа, опа.

— Звучиш като експерт — троснах й се.

— Как ми се иска наистина да бях. Касея, престани да търчиш като луда и се успокой. Направо ме заболява глава, като те гледам.

Седнах.

— Отишла си с него до «Tres Haut Medoc», тоест, не той се е напъхал в леглото ти. Трябва да си имала нещо особено към него. Обичаш ли го?

— Да.

— Но не искаш да се обвързваш.

— Не точно сега.

— А по принцип?

Поклатих глава неопределено, без да знам дали това означава «да» или «не».

— Не ми казвай, че съм глупачка, понеже той е толкова красив и така нататък. Това вече го знам и сама.

— Не е точно така, Касея. Въпреки че наистина малко ти завиждам. Той е умен, добър е в леглото — предполагам — и…

— Беше направо невероятен — креснах аз.

— … и изявява готовност да чака. Така че чакай.

Присвих устни и се втренчих в нея.

— Ами ако реша да не се обвързвам? Това честно ли ще бъде според теб? Той изгуби сума ти време с мен…

— Господи, Касея, надявам се, че никой земянин няма да чуе нещо подобно през живота си. Ние, марсианците, сме толкова сериозен народ. Любовта никога не може да бъде «загубено време». Добре де, какво предпочиташ — да му отрежеш квитанциите сега и да се разтърсиш за някой ДРУГ?

— Не, разбира се — вбесено отвърнах аз.

— Хей, по дяволите, та това е алтернатива. Никой не те насилва да правиш едното или другото. Не го забравяй.

Разговорът с нея не ме накара да се почувствам по-добре, даже напротив.

— Наистина се чувствам ужасно — въздъхнах. — По-добре да свършваме.

— Защо се връзваш толкова?

— Защото, ако го обичам, предполагам, че би трябвало да чувствам нещо различно. Би трябвало да усещам един път пред себе си, не три. Би трябвало да съм щастлива и да се раздавам.

— В крайна сметка ти си само на десет години, Касея. А младата любов никога не е съвършена.