Грег Беър - Преместването на Марс

— Искам да разбера…

— Да разбереш какво?

— Всичко.

— Според теб възможно ли е това?

— Мдаааа…

— И какво по-точно искаш да разбереш? На какъв принцип действа всичко ли имаш предвид?

— И това също — съгласи се той. Отначало си мислех, че се майтапи, но когато вдигнах очи към лицето му, видях, че е абсолютно сериозен. — Ами ти? — попита ме, като примигваше. Усетих, че трепери съвсем леко.

Намръщих се.

— О, Господи, та аз се опитвам да разбера това от години насам! Интересувам се от мениджмънт… тоест, от политика, май така би трябвало да е земната дума. Марс наистина е доста бедничък в това отношение.

— Хм. Президент на Марс — произнесе тържествено Чарлз. — Не звучи никак зле. Обещавам ти, че ще гласувам за теб.

Плеснах го лекичко по ръката.

— Централист такъв! — скарах му се на шега.

Докато се опитвах да заспя, си мислех, че точно тази част от живота ми има съвсем определено направление. За пръв път, откакто бях станала възрастна, не спях сама и не усещах онази горчива юношеска самота, а някакво чувство, че принадлежа някому и в мен се надигаше лекотата на удовлетвореното от близък приятел желание.

И така, вече имах любовник. Въпреки това не можех да разбера защо се чувствах толкова смутена и колебаеща се…

На следващия ден отново правихме любов (има си хас…) и след това тръгнахме из тунелите, носейки със себе си канчетата със супата ни за закуска, за да помогна на Чарлз да инспектира станцията. Веднъж на всеки няколко години всяка действаща станция, без значение изоставена или не, трябваше да бъде проучена от човек и резултатите от изследването трябваше да бъдат предоставени на Борда на Обединените множества. Всички обитаеми станции бяха включени в общ списък и трябваше да бъдат на разположение за аварийно използване при нужда. «Tres Haut Medoc» се нуждаеше от нови роботи и свежи запаси от хранителни продукти. Медицинската екипировка също бе поостаряла и имаше нужда от подмяна. Вероятно и помпите трябваше да се ремонтират от квалифициран инженер, който да поправи онези повреди, които не можеха да бъдат саморемонтирани.

След като привършихме с огледа на главната помпа, аз все още бях обзета от спомените за вчерашното ни пътуване и шока, който бях изпитала. Вероятно затова и попитах Чарлз кое е нещото, което най-много го изненадва във вселената.

— Това е проблемът с мениджмънта — отвърна усмихнато той.

— А така, браво — сопнах се аз. — Слез до моето умствено равнище…

— Съвсем нямах това предвид. Откъде всичко в тази вселена знае къде и как трябва да бъде? Как едно нещо преминава в друго? Какво (или кой) наблюдава тези процеси?

— Звучи доста призрачно.

— Доста — съгласи се той.

— Сигурно си мислиш, че цялата вселена е един гигантски мозък.

— Не точно, мадам. — Той включи диагностика на компютъра на китката си и го затъкна в пояса си. — Само че всичко е много по-сложно, отколкото някой някога си го е представял. Това според мен е нещо като изчислителна система, която не поема в себе си нищо друго, освен информация. Така звучи много по-правдоподобно. Иска ми се да знам как именно поема данните и как бихме могли да се вслушаме в тях… и може би дори да се включим в разговора. За да можем дай кажем какво искаме от нея.

— Да не мислиш, че е възможно да убедим вселената да се промени?

— Аха — отвърна той отнесено.

— Наистина ли? — попитах го аз.

— Мога да заложа целия си живот на това — заяви Чарлз. — Е, поне бъдещето си. Не си ли се чудила понякога защо статуквото, в което се намираме сега, е сякаш застинало неподвижно?

Културните критици и дори многообещаващите мислители на Тройката наскоро бяха отбелязали липсата на особен напредък през последните няколко десетилетия. Естествено, имаше някакъв прогрес (като настъпването на информационната революция на Земята), който бе довел до повърхностни промени, но общо за почти век в парадигмата не се бе появявала никаква по-сериозна промяна. Имаше хора, които твърдяха, че ако се вземе един земянин от 2071 година и с машина на времето се пренесе в 2171 година, той почти сигурно ще познае абсолютно всичко, което вижда… И това след цяло столетие на извънредни промени!

— Ако по някакъв начин успеем да повлияем на континуума на Бел — тайните канали, където вселената пази архивите си… — Той се усмихна занесено. — Тогава вероятно бихме успели да разбием статуквото. Което ще бъде най-великата революция на всички времена… много по-велика дори и от навлизането на нанотехнологиите. Гледаш ли понякога анимационни филмчета?