Грег Беър - Преместването на Марс

— Че откъде идва този скреж, след като сме толкова на юг? — учудих се аз.

— В действителност «бръсненето» е спряло преди триста милиона години, понеже няма достатъчно влага, която да замръзва и да се превръща в скреж. Понякога през зимата замръзва известно количество въглероден диоксид. Само че там са вкаменелостите. Някога това бе страхотна площадка за провеждане на тестове.

— Опити ли?

— Заради раковините. Повечето от тях не са по-големи от пръста ти, но прачичо ми някога открил Архимедов зъбатко, дълъг над три метра. Точно тук, където се намираме в момента. Открил го, докато разкопавали повърхността, за да построят тези тунели.

— Какво представлява Архимедовият зъбатко? — попитах. Имах известни познания по марсианска биология, колкото да съм чувала това-онова за най-огромното създание, съществувало през терциера [6] Терциер — геологически период от съществуването на Земята. — Бел. пр. , но просто ми се искаше да слушам гласа на Чарлз. Тонът му всъщност беше доста приятен и ми доставяше истинско удоволствие да го слушам как обяснява.

— Архимедовият зъбатко е огромно същество с формата на винт и с остри като бръснач бодли. Обикновено е плувало с въртеливи движения близо до океанското дъно и е ловувало по-дребни от него животни. Накъсвало ги е на дребни парченца, след което е изпускало навън мустачетата на стомаха си и ги е всмуквало.

Изкашлях се деликатно. Чарлз схвана намека.

— Доста неприятно, особено ако си някакво желе по време на брачния период — довърши той и пресуши чашата си, след което я вдигна към мен, питайки безмълвно дали не искам още.

— Не, благодаря — отказах аз. — И защо да е неприятно?

— Кое да е неприятно — още една чаша вино ли? — попита изненадан Чарлз.

— Не. В крайна сметка аз не съм желе — тогава защо Архимедовият зъбатко да е неприятен?

— Ами просто за който не е свикнал да яде прясно месо — обясни Чарлз.

— Никога не съм яла месо — признах аз. — Предполага се, че то спомага за изострянето на инстинктите на човека.

Чарлз отново вдигна чашата си към мен. Зачудих се дали не му се иска да съм пияна. Не би било спортсменско — да правиш секс с просната, почти безчувствена жена… Дали това би го задоволило, или щеше да се опита да ме спечели цялата — не само телом, но и духом?

— Не, благодаря — отказах пак. — Прилича ми на кръв.

— И то венозна — съгласи се Чарлз и остави наполовина пълната си чаша на масата. — Пък и на мен като че ли ми стига. Просто не съм свикнал да пия.

— Май е време за сън — предположих аз.

Чарлз сведе поглед надолу. Съсредоточих се върху усмивката му, представих си как двамата с него сме чисто голи, легнали в някаква стая, затоплена до телесна температура, без одеяла, и почувствах, че лицето ми пламва (това определено не се дължеше само на виното). Искаше ми се да го насърча, да го окуража, но нещо ме възпря.

Ако не направеше обаче ход сега, щеше да изпусне момента. Не можех да реша коя от двете възможности беше по-приемлива за мен. Зачудих се колко ли жени са използвали «тежката артилерия» спрямо него… и колко често ли е приемал той… ако въобще е приемал. Хм. Щеше да е направо ужасно, ако и двамата бяхме без никакъв опит… дали?

— Утре ще имаме доста работа — каза Чарлз и извърна очи встрани. — Не мога да ти опиша колко съм доволен, че реши да дойдеш с мен. Това си е живо предизвикателство за моето его.

— Защо?

— Понеже мразя да избързвам с нещата — отвърна той толкова тихо, че едва го чух.

— Да избързваш с какво?

Чарлз допълни чашата си с вино, намръщи се и прехапа устни.

— Не знам защо направих това. Не искам вече. Ти си прекалено толерантна към мен. — Следващите му думи изскочиха почти на един дъх, придружени с бързи нервни жестове с ръце: — Стеснителен съм, несръчен съм и не знам какво да правя или въобще трябва ли да правя каквото и да било, и нещото, което ми се иска да направя точно сега, е просто да говоря с теб, да говоря, докато разбера защо ме привличаш толкова много. Но ми се струва, че освен това трябва да направя и нещо друго, като например да те целуна или… Естествено, не бих имал нищо против… — Той ме погледна нещастно. — Ами ти? Би ли имала нещо против?

А пък аз се надявах някой да ме научи на всичко това. Да ме образова. О, Боже…

— Разговорът е добра идея — смотолевих най-накрая.

Чарлз бързо се наведе към мен. Целунахме се. Той сложи ръката си върху рамото ми, прегърна ме, без да ме стиска и след това (явно инстинктите си казваха думата) започна да става по-настоятелен. Леко го побутнах назад и веднага го целунах нежно, за да му покажа, че не искам да го отблъсна. Лицето му пламна и стана аленочервено, а очите му се разфокусираха.