Грег Беър - Преместването на Марс

Денди се изправи и избърса длани в работния си панталон.

— Идете си на мястото, мадам, и си закопчайте колана — каза той. — Кири, кажи на пилота да ни закара до Преамбюл колкото се може по-скоро.

Кири Майснер тръгна напред, подминавайки ме с беззвучно извинение. Вече се бях запътила към мястото си, когато изведнъж чух тежко тупване, последвано от болезнен вик. Денди залитна и се стовари върху пътеката между седалките. Лицето му бе окървавено от едната страна.

Кири моментално се извъртя и застана между мен и задната част на совалката.

— Седнете — изръмжа тя, извади пистолета си и крадешком се запъти назад. Изведнъж нещо избръмча, прещрака и Кири се преви надве и се стовари върху пътеката. Върху черната й риза личеше редица окървавени дупки. Тя се закашля, тялото й се сгърчи, а очите й молеха мълчаливо за помощ. След това притихна. По устата й изби кървава пяна.

Жак изскочи зад мен и прекрачи тялото на Кири. Като ругаеше неудържимо, той насочи пистолета си към тъмната фигура, която висеше от тавана на задната част, на совалката. Отново се чу изщракване и бръмчене. Жак бавно се строполи на внезапно омекналите си като гума крака. Пистолетът падна от разхлабените му пръсти. Той се приведе напред като човек, на когото му е зле, и падна по лице на пода.

Замръзнах приведена. Сърцето ми сякаш тежеше тонове. Аелита Две бе разхлабила поставката си от мястото зад мен и моята седалка се размърда от движенията й.

Совалката продължаваше да лети по курса си, сякаш нищо не се беше случило. Дали въобще някой бе имал време да натисне алармения бутон? Не можех да се удържам повече. Протегнах ръка над облегалката на седалката.

Една тъмна сянка разпростря тънките си ръце и крака и се изправи сред нишата на задното отделение на совалката. Тя се удари с глух шум в тавана, наведе се леко, издаде висок машинен звук и запълзя под мъждивата светлина на лампата върху тавана.

Скакалецът (понеже сянката явно бе това) беше висок почти колкото средно голям човек. Тялото му представляваше зелен овоид, подобно на хитиновата обвивка на ненормално голямо насекомо. Многоставните му крака стъпваха по седалките и по пода с някаква особена грациозност, която накара кръвта във вените ми да замръзне. Върхът на това странно тяло бе украсен с три блестящи очи, под които се подаваше дълъг и гъвкав хобот, тънък като цев на пушка, който хищно се въртеше насам-натам.

Биологично творение на нанотехнологиите, проектирано с една-единствена цел — да оцелее при марсианските условия на живот… и да бъде крайно смъртоносно.

Впих изумен поглед в него. Машината прескочи тялото на Денди, като вдигаше високо задните си крака, сякаш изпитваше отвращение. Тялото ми потръпна в очакване на смъртоносен удар от рода на тези, повалили двамата ми охранители и дошли без съмнение от издирващия хобот.

Обезглавяване.

Семето на скакалеца вероятно бе дошло на борда на совалката от Лал Квила… може би дори с благословията на Ахмед Краун Найджър, макар да не ми се вярваше, че дори той би бил способен на подобно зло. Вероятността в същия миг да е изправен лице в лице с подобен убиец беше по-голяма.

Машината обаче явно искаше да мине покрай мен. Знаейки, че скоро ще умра, изведнъж цялото ми тяло потъна в някаква сладка забрава и успокоение, което замести прилошаването, обзело ме при вида на охранителите ми, разфасовани толкова светкавично. Знаех, че и аз не след дълго ще им правя компания.

Въпреки всичко обаче мислите в главата ми препускаха бясно една след друга, мъчейки се да се сетят за някакъв възможен изход — не чак толкова смъртоносен като очевидния. В края на краищата пилотът-мислител щеше да проумее, че нещо не е както трябва и щеше да изпрати сигнал за тревога по радиото. Пък и бяхме само на няколко минути полет разстояние от Преамбюл.

Изведнъж изненадано се сетих за възможността скакалецът да иска да бъде отведен във вътрешността на Преамбюл. Щеше да ме убие, да се съедини със съзнанието на пилота-мислител, да поеме контрол върху управлението на совалката… И да отведе себе си (както по всяка вероятност и не чак толкова незначителното си като количество потомство) в област, където кипяха научни проучвания. Не. Не можех да позволя да се случи подобно нещо!

Извърнах лице от машината-убиец за няколко дълги-дълги секунди, след което бавно се наведох и се помъчих да взема пистолета на Кири, който бе паднал на пода най-близко до мен. Да, но не успях. С леко потреперване, сякаш внезапно взе решение, скакалецът се втурна към Кири, сграбчи оръжието и ме изблъска встрани с такава сила, че чак костите ме заболяха. След това продължи напред и започна да си пробива път през предната врата към пилотската кабина, където бе пилотът-мислител.