Грег Беър - Преместването на Марс

— Нямаме точно това предвид — възразих аз. — Ти Сандра нямаше да ти се обади, ако не…

— Сега сме на прав път — прекъсна ме Чарлз. — Нямаме и друг избор. Те ще ни изтрият от лицето на Земята. Ще се наложи да остана в близост до големия мислител. Тренирам Тамара като резервен вариант, ако нещо се случи с мен… Миналата нощ отново изпратихме мислител на Фобос. Стивън повери ръководството му на Дани Пинчър. Готови сме за война.

Война. Тази дума обобщаваше всичко казано до този момент и придаваше на приготовленията ни някаква странна, напрегната и забързана форма.

— Какво ще реши президентът според теб, Касея? — попита ме Чарлз.

Знаех какво го притеснява. Човек, който веднъж бе държал в ръцете си дамоклевия меч, никак не изгаряше от желание да го види отново в действие.

— Сигурно са взели мерки да се защитят от Фобос, ако предприемем нещо с него — отвърнах аз.

— Айс Пит — въздъхна Чарлз. — Шпионката ни вече е затръшната.

— Моля? — попитах удивена аз.

— Не можем да се настроим към техните действия — поясни Чарлз. — Трябва да имат абсолютно пълен контрол върху «Пояса на Пиърс». Биха могли да използват Айс Пит срещу всичко, което изпратим там… ако са го завършили, разбира се.

Леандър се включи в разговора:

— Вероятността да знаят повече неща от нас е около деветдесет процента. Никак няма да се учудя, ако стоварят върху ни земната Луна.

Аз също. Нямаше да си позволя да пропусна нито една възможност.

— Отсега нататък ще съм постоянно около мислителя — каза Чарлз. — Можем да се приготвим за по-малко от час. Вие ще следите ситуацията и ще ни подадете знак, когато сметнете за добре. Но ако Земята реши да направи Марс на парченца… нищо чудно и да не успеем да се ометем навреме.

— Чарлз малко подценява ситуацията — намеси се Леандър. — Да се справиш с маса като Марс не е чак толкова лесно. Могат да възникнат доста проблеми. Първо на първо, това предполага огромни отговорности от страна на Чарлз или Тамара… с две думи, този, който ще наблюдава мислителя «Куантум Лоджик».

— Смятам, че ще можем да се справим с това — отвърна Чарлз.

— Да де, само че всичко си има определена цена. Мислителят «Куантум Лоджик» става малко трудно податлив, когато му се налага да си има работа с толкова много възможности и вариации. Знам, че за Чарлз няма да представлява особена трудност да се справи, обаче не забравяйте, че съществува и физически проблем. Мислителят ни може да стане нестабилен, когато премества толкова огромна маса на такова огромно разстояние.

Чарлз въздъхна.

— В момента Стивън работи върху резултатите от изпитанията, демонстрирали известни аномалии.

— Каква точно нестабилност имаш предвид? — попитах Леандър аз.

— Мезоскопичната проба при абсолютна нула проявява собствена идентичност. Това е някакъв тип проблем с данните. Толкова много дескриптори, прекарани през толкова малък обем. Това би могло значително да отслаби ефективността на «Пояса на Пиърс».

— И преди сме се сблъсквали с подобен проблем — намеси се Чарлз. — Можем да го контролираме.

— Просто сметнах, че господарите ни трябва да са запознати с проблема, ако се наложи — оправда се Леандър.

— С две думи — можем ли да се оправим или не? — прекъснах ги аз, понеже ми омръзна да споря по въпроси, свързани с физика.

— Да — категорично отвърна Чарлз.

Стивън малко се поколеба, но накрая кимна:

— Ами май да.

— Тогава бъдете в пълна готовност.

След като двамата се изключиха, аз се строполих на седалката. Толкова ми се искаше да съм на място и да ръководя всичко оттам, а не да се правя на кукловод от стотици километри разстояние…

След няколко минути Денди се изправи, протегна се и отиде до тоалетната, която се намираше в задния край на совалката. Когато премина покрай Майснер и Доне, тримата си размениха кратки реплики шепнешком. Чувствайки, че се унасям, изведнъж подскочих, понеже дочух няколко дращещи звука и кратка ругатня.

— Мадам! — извика Денди отзад. Наведох се през облегалката на седалката си и погледнах натам. Денди стоеше отзад с другите двама охранители, близо до вратата на тоалетната. Разкопчах колана си и тръгнах натам.

— Нещо не е наред — каза Денди, сочейки към редичката дупки и издутини. Част от пода бе премахната и гледката бе доста грозна: краищата сякаш бяха издъвкани. Явно нещо бе унищожило задната част на пътническия отсек.

— Само преди минути всичко беше както трябва — обади се Жак Доне.