Грег Беър - Преместването на Марс

— Какво стана с Гретъл? — попитах аз.

Ахмед Краун Найджър повдигна вежди.

— Жива е. Заради това, че се е изложила на въздействието на вакуума, белите й дробове и очите й трябва да бъдат възстановени. Според окръжните закони обаче всички вие сте обвинени в извършването на тежки криминални престъпления, саботаж…

— Къде са останалите? — прекъснах го аз. Той обаче се направи, че не ме чува, и продължи:

— … а това е доста сериозно. Ще ви трябват адвокати. — После се обърна към високия пазач и излая: — Дявол да го вземе, дай на тези хора да облекат по нещо! — След което се обърна пак към нас с предишната си интригантска усмивчица: — Трудно е да се държиш юридически издържано, когато пред теб стоят голи.

Трийсет въоръжени мъже и жени, множество репортери на «ЛитВид», ректорката Конър, както и самата губернаторка Добъл от плът и кръв, се бяха изправили насред трапезарията. Конър, Добъл и антуражът им стояха, разбира се, доста встрани от обикновените студенти. Ние се бяхме струпали в близост до масите за сервиране, навлечени в халати за баня — двайсет и осемте студенти, излезли навън заедно с Гретъл и Шон, престъпници, заловени на местопрестъплението, докато вършат саботаж. Останалите в куполите също бяха тук. Явно Добъл и Конър възнамеряваха да направят чрез «ЛитВид» победата си достояние на цялата Тройка.

Ордите от репортери на «ЛитВид», както е известно, сякаш изникваха изпод земята дори при най-малкия намек за някакъв скандал. На Марс репортерите бяха доста дружелюбна порода и отрано се научаваха как да си извоюват доверието на това или онова ОМ. Десет от най-бързите и най-усърдните (някои от тях дори ми бяха познати), естествено се бяха домъкнали до една купчинка централисти, като камерите им жадно записваха всичко, ставащо в залата, а те вече подготвяха емисиите, които щяха да излъчат по комуникационните сателити.

Даян заедно с още една група стърчеше насред залата. Когато ме видя, тайно ми махна. Никъде не виждах Шон. Чарлз беше на пет-шест метра от мен, без видими наранявания. Щом ме видя, ми кимна. По лицата и телата на някои от неговата група личаха синини, а някои дори имаха счупвания.

Всички мълчахме и стояхме хрисимо, с вид на страдалци. Сега ни се бе паднало да играем ролята на мъченици и пострадали от властта.

Добъл излезе напред. От двете й страни вървяха двамата й съветници.

— Приятели, работата стигна твърде далеч — започна тя. — Ректор Конър бе достатъчно милостива, за да обезпечи семействата на тези студенти…

— Изхвърлени студенти! — кресна Оливър Пескин някъде до мен. Останалите подеха вика, последван от друг: «Правата ни! Задълженията ви!»

Добъл не се намеси, а просто ни изслуша. Лицето й показваше леко неодобрение. Виковете постепенно заглъхнаха.

— … да обезпечи семействата на тези студенти с информация за тяхното местоположение и за статуса им на арестувани саботьори — довърши най-накрая тя.

— Къде е Гретъл? — изкрещях аз, без дори да съзнавам, че съм си отворила устата.

— Къде е Шон? — обади се някой друг. — Къде е Гретъл?

— В момента насам идват семейните адвокати на всички тях. Влаковете сега не вървят, благодарение на тяхното старание, и възможностите ни да комуникираме на широката честота са доста ограничени. Тези актове на саботаж…

— Изключихте ни неправомерно! — изкрещя друг студент.

— … представляват тежки углавни престъпления съгласно законите на окръга и според правната система на Обединен Марс…

— Къде е ШОН? Къде е ГРЕТЪЛ? — крещеше Оливър. Косата му беше разчорлена, ръката му бе вдигната във въздуха, а пръстите му бяха разперени.

Охраната се втурна към него, разбутвайки ни безцеремонно, и го сграбчи. Конър пристъпи напред и вдигна ръка. Ахмед Краун Найджър заповяда на пазачите да пуснат Оливър. Той се освободи от ръцете им и ни се усмихна триумфиращо.

Добъл изглежда ни най-малко не се бе притеснила от инцидента.

— Тези действия ще бъдат наказани според законите — продължаваше тя.

— Къде е ШОН? Къде е ГРЕТЪЛ? — завикаха още неколцина студенти.

— Шон е мъртъв! Гретъл е мъртва! — изкрещя някакъв пронизителен глас. Това веднага разбуни духовете.

— Кой го казва? Кой е този, който знае нещо за нея? — веднага закрещяха останалите.

— Никой не е пострадал — възрази Добъл, чиято невъзмутимост изведнъж като че ли се пропука.

— Доведете Шон ТУК!

Добъл размени няколко думи със съветниците си и след това отново се обърна към нас: