Грег Беър - Преместването на Марс

— Миналия месец държавните закони изместиха тези на ОМ.

— Всъщност не е съвсем така. Ако искате, можете да се консултирате с вашите адвокати… — започна Гретъл. Изскърцах със зъби. Дърлехме се безпричинно, а времето течеше.

— Имате една минута да се завъртите кръгом и да се ометете оттук. В противен случай ще ви арестуваме — отсече Конър. — Защо не оставите правоспособните органи да разрешат проблема? Знаят ли семействата ви къде сте? Ами адвокатите ви? Те знаят ли за това и одобряват ли го?

От думите на Гретъл вееше хлад:

— Не мога да повярвам, че се инатите като малко дете. За последен път ви питам…

— Ваша воля. Охрана, арестувайте ги. Член 251 от регионалния закон на Сирия-Синай.

Някои от студентите започнаха разтревожено да шумят.

— Тихо!!! — кресна Гретъл и се обърна към Конър: — Това ли е последната ви дума?

— Бедните ми глупаци… — Конър се извъртя към отворената врата на въздушния шлюз, явно с намерението да влезе в сградата. Тя се държеше дори още по-брутално, отколкото я бяхме запомнили от времето на брифингите с нея — неподатлива на внушения, неумолима и готова да провокира. Охраната тръгна към нас. Обърнах се и видях трима от тях да се приближават отзад с явното намерение да ни обкръжат. Май щеше да се наложи да се подчиним.

Гретъл направи крачка встрани и се изплъзна от първия пазач. Още един се приближи към нея отдясно и тя трябваше да отстъпи назад. Ние бяхме двайсет, а те — Десет.

— Оставете ги да ви хванат — нареди Гретъл. — Оставете ги да ви арестуват.

Тогава защо тя се съпротивляваше?

Един от пазачите ме улови за ръката и прилепи към китката ми залепващо се въже.

— Направо сте щастливци, че ви прибираме вътре — ухили ми се той. — Едва ли щяхте да издържите още час навън.

Двама души от охраната се бяха насочили към Гретъл. Те бавно се приближаваха с протегнати напред ръце, в които държаха от същото въже. Тя отстъпи назад, вдигна ръка, като че ли да им махне за поздрав и докосна маската си.

Времето сякаш замръзна на място.

Гретъл се обърна и ни изгледа. Очите й бяха изплашени. Сърцето ми прескочи един-два удара. Искаше ми се да й кресна: «Не прави така, само и само за да впечатлиш Шон!!!»

— Разкажете им какво сте видели тук — извика тя. — Да живее свободата!

Пръстите й бързо се мушнаха под шева на маската. Единият от охраната я сграбчи за ръката, но не беше достатъчно бърз.

Гретъл свали маската си и я захвърли с рязко движение настрани. Дългоносото й лице изглеждаше странно бледо и тясно на фона на розовото небе. Тя инстинктивно стисна очи и затвори уста. Ръцете й се протегнаха встрани с разперени пръсти, сякаш бе въжеиграч, който се опитва да запази равновесие.

Едновременно с това дочух леки тупвания и почувствах как земята се тресе.

Конър все още не бе успяла да влезе във въздушния шлюз.

— Вкарайте я вътре! Вкарайте я вътре! — изграчи тя и заблъска яростно хората около себе си.

Пазачите, които бяха застинали неподвижно по местата си и стояха като статуи, се сепнаха, уловиха Гретъл и я помъкнаха колкото се може по-бързо към въздушния шлюз. Тя отчаяно се дърпаше в ръцете им. От мястото, където бях застанала, виждах как лицето й порозовява, понеже кръвоносните съдове в близост до повърхността на кожата се пръскаха един след друг.

Гретъл отвори очи, вдигна ръка към лицето си и дръпна надолу челюстта си. Въздухът в белите й дробове излезе навън със слабо свистене и влагата в него веднага замръзна.

— Взривили са жп линията! — изкрещя някой.

— Веднага я вкарайте ВЪТРЕ!

Гретъл гледаше към небето. Около очите й се бяха образували кръгчета скреж.

Пазачът пред мен дръпна рязко лепливото въже. Паднах на мръсната земя. За миг ми се стори, че ще ме изрита. Погледнах нагоре и видях две тесни мрачни очи зад визьора на шлема. Устата му бе отворена, а лицето му — отпуснато. Той спря и премигна. Очевидно чакаше заповеди.

Извърнах глава встрани, за да видя как са останалите. Неколцина от тях лежаха в мръсотията. Пазачите систематично събаряха останалите и затисваха гърбовете им с ботуши. Когато всички се разпростряха неподвижно на земята, охраната се отдръпна. Вратата на шлюза се отвори и отвътре излезе някой, но не Конър.

— Всички са арестувани — чу се по радиото мъжки глас. — Вкарайте ги вътре, махнете това нещо от тях и ги затворете в някое общежитие. Но преди това ги проверете за въшки.

На Марс никога не бе имало въшки.

Набързо ни разделиха. Трима от охраната придърпаха петима от нас и ни помъкнаха през студените тунели към старите общежития, които явно доста се използваха напоследък. Новите сгради на общежитията бяха оборудвани с повече екстри, но старите се пазеха в случай на опасност или в случай, че пристигнеха повече нови студенти.