Грег Беър - Преместването на Марс

— Не — отсече другият пазач.

— Защо? — попита Чао. Фелиция отдавна се бе отказала от опитите си да се прикрива с ръце.

— Причинихте ни дяволски много неприятности. Защо да се церемоним с вас?

— Те са хора все пак, човече — обърна се към него пуерториканецът. Не беше чак толкова възрастен — на около дванайсет или тринайсет и сигурно бе пристигнал на Марс съвсем наскоро, понеже испанският му акцент все още се долавяше твърде отчетливо.

Високият пазач премигна и поклати глава недоверчиво.

«Ние ще спечелим — помислих си аз. — С глупаци като този — централистите няма начин да победят.» Не че успях да се самоубедя…

Прекарахме десет часа в тази стая. Замръзнахме от студ, бяхме голи, а кожата ни сърбеше ужасно.

Заспах и сънувах дървета, прекалено високи, за да се поберат в който и да е купол, впили незащитени корени в червената марсианска пръст. Издигащи се на стотици метри от червения пясък червени дървета, за които се грижат голи дечица. И преди бях сънувала същия сън и за момент се почувствах почти добре. След това се събудих и си спомних, че всъщност съм пленник.

Пуерториканецът ме бутна по рамото. Извъртях се на покрития с тънък килим под. Той извърна очи от голотата ми и присви устни.

— Иска ми се да знаеш, че не ми харесва всичко това — каза пазачът. — Имам предвид, че не ми е по душа. Аз наистина съм марсианец и това е първата ми работа тук, разбираш ли?

Огледах се наоколо. Високият пазач бе излязъл от стаята.

— Намерете ни някакви дрехи — помолих го аз.

— Взривили сте релсите на влака и тези хора са много, ама много ядосани. Просто ти казвам, за да не ме обвиняваш, когато се разхвърчат лайната. Хората постоянно щъкат из тунелите и из залите. Когато се огледах, наоколо кипеше дейност. Според мен хората се страхуват.

От какво ли се страхуваха чак толкова? Дали пък «ЛитВид» не се бе хванала за нараняването (или смъртта) на Гретъл и не бе направила сензация от това?

— Не можеш ли поне да изпратиш едно съобщение до родителите ми?

— Рик си замина — поклати глава пуерториканецът. — Той се среща с хората, а мен остави да вися тук.

— Кажи ми поне какво стана с Гретъл?

Мъжът отново поклати глава.

— Не съм чул нищо за нея. Това, което видях, ми стига. Направо ми се гади. Хората понякога са толкова откачени. И защо го направи?

— За да привлече внимание.

— Прекалено дребна причина да се лишиш от живота си — намръщи се пазачът. — Глупава история. Нещастници… На Земята…

Гневът ми избухна.

— Слушай сега, ние сме тук от има-няма стотина земни години. Нашата история е твърде нищожна, сравнена с тази на Земята, само че ти сега си марсианец, забрави ли? Това, което става тук, се нарича корупция и мръсни политически игрички… и ако питаш мен, всичко е свързано със Земята и, по дяволите, с всички вас!!!

«Наистина звучиш убедено», помислих си. Понякога лошото отношение прави чудеса с хората.

Моят изблик на гняв бе събудил останалите. Фелиция седна на земята.

— Той не е въоръжен — отбеляза тя.

Оливър и Чао предпазливо се изправиха на крака и изтупаха праха от задниците си. Мускулите им бяха напрегнати, сякаш всеки момент щяха да се нахвърлят върху пуерториканеца.

Мъжът изглеждаше (ако това бе възможно) дори още по-мизерно и раболепно отпреди.

— Не се опитвайте да правите каквото и да било — предупреди ни той, застанал на място с разперени ръце и поклащайки глава.

Вратата на стаята се отвори: високият пазач се връщаше. Двамата си размениха погледи. Пуерториканецът килна глава на една страна и въздъхна:

— О, Боже…

Заедно с високия пазач влезе и късо подстриган чернокос мъж, облечен с добре прилягащ по фигурата му и очевидно скъп зелен костюм.

— Държат ни тук против волята ни… — оплака се веднага Оливър.

— Арестувани сте — прекъсна го весело мъжът със зеления костюм.

— Държат ни тук повече от двайсет и четири часа и настояваме да ни пуснат — продължи Оливър със скръстени върху гърдите ръце. Мъжът със зеления костюм се засмя, когато чу това буквално голо предложение.

— Казвам се Ахмед Краун Найджър — изрече той с културен марсиански акцент. Въпросният акцент бе имитация на гладкия британски английски на Земята и рядко можеше да бъде чут в местните ОМ. Предположих, че вероятно е от Лал Кила или от някоя друга независима мюсюлманска станция. — Тук съм като представител на държавната част от университета. В момента от доста време обикалям по стаите и събирам имена. Ще ми трябват вашите фамилии, връзките ви с ОМ и имената на всички хора, с които бихте искали да разговаряте през следващия един час.